Как Мичка Героичка помогна за решаването на газовата криза в България
/вмъкната глава/
Мичка се настани удобно на единичното място в микробусчето. Най-после щеше да се прибере у дома, в Хасково! Озърна се притеснено, но леля Венче не се виждаше никаква.
„И по-добре!“, си каза девойката. „На едно раздрънкано, претъпкано с хора микробусче му стига и една раздърпана, рошава и мокра пътничка с раница мухослонка на гърба, от която капят тиня и водорасли. Не би могло микробусчето да понесе и ролките на Венера Пастърмакова над розовия й, тигелиран на ромбове пеньоар, с премятане-превъртане на деколтето! Както и тона омраза, който таят вечно присвитите ù, късогледи очи. Един тон омраза е твърде много за бедното междуградско микробусче, видяло какво ли не из пътищата на България.“
Мичка се загледа в прашния криволичещ пейзаж зад прозореца. По-добре, че тръгна веднага! Баба ù се разсърди, но ще ù мине. Ще има още възможност да се нарадва на героичната си внучка! Ще разправя с гордост на съседкит ...