Feb 1, 2013, 7:59 AM

* * * 

  Prose
594 0 0
1 мин reading
Мислили ли сте си някога какво са пет минути? Пет минути, едни пет минути! Когато ви кажат пет минути, вие сте спокойни, че няма да чакате дълго! Закъснявате с пет минути, но не се притеснявате, а и защо?! Това са си някакви си пет минути!
Но понякога ти се иска да имаш тези пет минути с определен човек още веднъж. Затова сега пиша тази история, която съчиних за едни пет минути!
Лора се прибра от училище щастлива и прегърна майка си, после и баща си, но стигна и до брат си, който я игнорира, чатейки на компютъра си. Тя го попита ,,Как си, как мина денят ти?'' Но не получи отговор. Тя не се засегна - бе свикнала.
Следобеда тя помоли брат си за помощ с домашните и то не с всички, а с една простичка задачка. Но той не отвърна на молбата ù. Просто каза: "Не можеш ли да ме оставиш за пет минути сам?!'' Тя излезе от стаята с тъга, че не може да получи защита и обич от брат си. От никого тя не искаше тази любов повече, отколкото я искаше от брат си.
И минаха годините и петте минути станаха го ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лияна Русанова All rights reserved.

Random works
: ??:??