Кошницата беше плетена, от едната страна по-дълбока и с две дръжки отстрани. Беше покрита с фина златотъкана материя, избродирана с овнешки рога. пшенични класове и летящи птици.
– Прилича на веялките, с които някога са отделяли зърното от плявата – забеляза Васил-Игнацио. – Веячът е държал кошницата за дръжките, подмятал съдържанието и по-леката плява отлитала, а тежкото зърно падало в кошницата.
– Като стружките и стърготините на Нютон с магнита – каза, горд от знанията си, Джъд. – Додона ми е разказвала.
– Добрата стара Додона – каза Гуо. – Чудесно образование ти е дала!
Джъд отметна покривката, започна да вади една по една играчките от кошницата и да ги нарежда на перваза.
– Коя от тях е с лекарството?
– Това трябва сами да откриете – каза Гуо. – Имате указанията – стихотворенията с йероглифите.
– Там всичко е доста мъгляво – оплака се момчето. – Може да се тълкува всякак. Няма ли малко да ни подскажеш?
– Ами подсказах ви – написах йероглифите. Доста се потрудих. Не беше проблем да ...