Кръстовището

    Вечерта вече падаше и Стас се прибираше вкъщи. За нея денят бе дълъг и тежък - бе изкарала двойка по математика и се беше скарала с най-добрата си приятелка. Изгуби и чадъра си, а изглежда скоро щеше да завали. Можеше ли денят да бъде по-лош? Тя очакваше вече всичко. Напълно разочарована и съсипана, Стас вървеше по тъмната улица, докато стигна кръстовището.

    От другата страна, на тротоара до една къща играеше малко момиченце, облечено в розова рокличка. И нито времето, нито шумът от преминаващите коли пречеха на невинната му детска игра. То подхвърляше шарена топка във въздуха, а след това я догонваше по асфалтения бордюр. Стас стоеше и го наблюдаваше как се радва и, сравнявайки го със своето положение в момента, напълно му завиждаше.

   Но ето, че детската топка се удари в две разкривени плочи и от силния удар се претъркули чак до отсрещния тротоар. Понеже Стас стоеше наблизо, тя изтича, за да подаде топката на момиченцето. Когато я спря с крак и понечи да я вземе, се чу силно изскърцване на гуми на пътя и силен детски писък. Оживлението на кръстовището спря за миг. На пътя се бе вдигнала пушилка, а под нея се личаха следи от гуми. Но шокът за всички бе малкото окървавено тяло, лежащо по средата на шосето. То лежеше неподвижно, а кръвта обагряше русата му коса.