Отново си няма име. Хич не ме бива да измислям имена, а това е и доста блудкаво, ако трябва да сме честни, но ми се искаше цифричката "произведения" да се повиши. Та:
На Габи
- Искаш ли да те направя щастлива? – вместо отговор получи само един поглед, изпълнен с болка. Приближи се до нея и внимателно я прегърна. Но прегръдката не трая дълго, страхуваше се да не я нарани. На гърба й, блузата й бе разкъсана и ясно си личаха двете кървави резки, които бързо зарастваха. Но макар да знаеше, че скоро няма да остане и следа по нежния й гръб, болката щеше да я мъчи още дълго. Наведе се и целуна раните й. Шае понечи да изстене – усети как се наведе и очакваше да почувства болка, но целувките му бяха леки като милувката на пеперуда и стонът заглъхна в гърлото й. Раните вече не й се струваха толкова болезнени и тя понечи да стане, но силите я напуснаха и се отпусна безпомощно в ръцете му. Не смееше да го погледне, затова се сгуши в него. Усещаше ритъма на сърцето му, биеше толкова успокояващо. Не ...