4 мин reading
След смъртта на съпругата си старият скулптор вече седем години живееше сам. Синът му отдавна замина извън страната - уж само да види как е. После работата му потръгна - беше инженер-конструктор на медицинска апаратура, а у нас по онова време нямаше пари за такава дейност. Дъщеря му също преди години замина с мъжа си да живее в крайдунавски град заради работата му, но се приспособиха към средата и си останаха там. Имаше и трима внука. Бяха вече големи, всеки си гледаше работата и семейството. Е, идваха, наглеждаха го, канеха го, но той се справяше и сам. Самотата му споделяше шестгодишен котарак - черен, лъскав, гальовен. Щеше май да забрави да говори, ако не беше Мър, Мърко, Мъри. Излизаше за пазаруване, понякога се разхождаше из квартала, и до докторите ходеше, но не много често. При една от тези разходки видя, че нещо работят в малката квартална градинка. Беше занемарена от дълго време, през нея само минаваха. Отдавна нямаше пейки, а то всъщност и почти нищо не беше останало, освен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up