Ринсуинд отново се намери увиснал на едно дърво. Какво му става на този свят – все трябва да тичаш, да бягаш, а когато започнеш да падаш и, хоп, озоваваш се с главата надолу от някой дъб?! Само че този път не си спомняше да бе паднал от Ръба на Диска, а и снощи не бе попрекалил с миризливата бира на Смахнатия Джон. Как тогава се бе озовал тук?
Нескопосаният магьосник и идея нямаше, а и спомените от последните няколко дни се размиваха в ума му като мушица върху стъклото на кола, движеща се със 100 км\ч.
Чакайте да помислим… Последно се запозна с Двуцветко, първият турист от Света на Диска. После двамата заедно бягаха непрекъснато, защото, общо взето, всичко ги гонеше, а някакъв отвратителен (но полезен) сандък ги следваше по петите.
- Ако отново Тери пишеше, - помисли си Ринсуинд,- щях да съм изминал, бягайки от нещо или от някой, почти целия Диск, щях да се намирам в най-опасния затвор и аз единствен щях да се измъкна от там, скачайки от Ръба на Диска. Ама май този път не ми се случва ...