А нима бе само игра...?
Погледнах те и забравих на къде бях тръгнала. В момента си спомнях само тихия, небрежен допир на устните ти, докосващи нежно моите и примамливо отдалечаващи се от тях. Помнех единствено малките ни игрички на любов, в която ние бяхме главните герои, а сюжетът бе филмът от снощи Толкова ли е трудно да се забрави една детска игра на любов, а нима бе само игра...?
Когато бях дете, обичах да се смея... правех го при всяка една удобна възможност... смеех се, когато тичах с красивото с и голямо хвърчило срещу вятъра, смеех се, когато усещах щипещия по бузките ми сняг в борбата със снежни топки, смеех се и се чувствах жива. Усещах как бие във всеки един миг сърцето ми и сякаш щеше да експлодира от вълнение в игрите ни заедно. Ти беше моето другарче в игрите на двора. С теб споделях всяка лудост в главата си и ти не ме съдеше Никой друг не ме разбираше по-добре от теб, защото ти бе най-близо до мен, макар и разделени от една ограда. Дойде време, в което тръгнахме на голя ...