По дяволите! Кога успя всичко така да се обърка! Всъщност знаех кога, по-скоро се питах как. Цял живот се бях движила и живяла в границите на разумното и редното, как така успях да се набутам в тази невъобразима каша.
Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театралното училище. Целият дамски състав на випуска бяхме влюбени в него.Успяваше да изцеди най-ценното от всяка една от нас като на шега.
Не позволяваше униние и неувереност. Още чувам гласа му в ушите си след толкова години: „Момичета, момичета, вие играете всеки божи ден. Играете докато се събличате и обличате, докато си пиете кафето, докато флиртувате. Ами изиграйте го и на сцената, де!”
Беше най - добрия ми приятел в онези години. Непрекъснато се шегуваше с мен и Кристен.
Наричаше ни „сладко”и „горчиво” Може би защото Кристен винаги излъчваше някакво сладникаво кукленско очарование около себе си, а аз бях непрекъснато сериозна до подозрителност. „Ех, ако можех от двете ви да изработя една - Оск ...