Dayan_101 (Даян Янакиева)
6 8
Apr 1, 2018, 12:40 AM

Аделин 

  Prose » Narratives
896 3 5
1 мин reading

Най-нежното, прекрасно и крехко същество, което очите ми някога имаха възможността да зърнат беше тя. Моята нимфа. Досущ като самодива и едва ли не привидение от някой друг свят, тя винаги беше там- с дългата си огнена коса, внимателно сплетена в красива плитка и венче от диви рози, това момиче обсебваше всеки един мой сън. Сините ѝ очи бяха като повърхността на кристална вода, но вместо лъчите на слънцето те отразяваха болката, загнездила се в сърцето ѝ. Въпреки всичко, въпреки изгарящата истина, че никога нямаше да я видя, въпреки опустошаващото парене в гърдите си, аз я обикнах. Обикнах грациозността на тялото ѝ, всяка една извивка и всеки един детайл. Дори и онзи малък белег точно над рамото ѝ. За мен беше съвършен. Но това, което изпълваше душата ми с радост, а очите с истински сълзи от щастие, бяха моментите, когато червените ѝ устни приемаха формата на детска и непорочна усмивка, а встрани от тях цъфваха като малки  пролетни цветчета двете ѝ трапчинки. Ставаше наистина рядко, почти никога. Това, което обаче се случи само веднъж, бе да чуя звънкия ѝ глас. Беше по-чист от птичата песен, по-мелодичен от кой да е музикален тон, по-незабравим от най-мълчаливата целувка. Тих и ясен, той издигна стените на едно ново измерение в необятното ми подсъзнание. Там тя всеки ден бродеше с дълга копринена рокля, изтъкана от собствените ѝ сълзи и стъпваше с босите си нозе по оросената трева на своята полянка. Ако кажа, че беше мечта, няма да е достатъчно. Тя беше далеч повече от цел, която да се стремиш да достигнеш. Беше изтънчена, елегантна и ефирна, но преди всичко тя беше моята звезда. Една-единствена, в безграничния небосвод. Моят спасител и дом, където и да отида, каквото и да стане. И аз зная, че докато не настъпи моментът, в който дробовете ми ще поемат последната си глътка кислород, тя ще грее високо и несломимо.

© Даян Янакиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Палитра от думи, чувства и магия! Моите почитания!
  • Пишеш магнетично! Явно съзнаваш силата на изящното слово...
  • Едно голямо благодаря! Именно словото е това, което може да ни дари с криле. И аз съм щастлива, че мога да споделя част от своя "полет" с вас.
  • Ти тепърва откриваш колко магия има в думите...
    Това ме радва. Продължавай. Хубав ден!
  • Прекрасно!
Random works
: ??:??