1.

Отвори вратата на офиса, остави папките на бюрото, приближи се към прозореца, вдигна щорите и се загледа навън. Тогава чу груб и силен глас:

- Закъсня! Ще има последствия.
- Не, моля ви! - едва успя да каже тя и вече беше притисната в стената.
- Не мърдай! - викаше мъжът срещу нея и жадно целуваше врата ù.
Тя плачеше, когато той разкъса ризата ù.
- Нее! - извика силно тя.

Отвори очи и се загледа в тавана, плувнала в пот. Да, беше само сън.


- А, скъпа?! И ти ли не спиш? - попита я майка ù, виждайки я да си налива вода в кухнята.
- Да, мамо, кошмари...
- Трябва да се наспиш, утре ще ставаш рано.


Утрото бе слънчево, колкото бе възможно за месец октомври. Тя обу бежовите си токчета и пръсна малко от единствения скъп парфюм, с който разполагаше в момента. След като частиците му се разпространиха по нежната ù шия, майка ù взе палтото от закачалката, и ù го подаде.
- Ще ти стискам палци. Мисли преди да отговаряш на въпросите и бъди уверена, със сигурност ще го забележат. И... не мисли за лоши неща.
- Ох, мамо, добре. Спокойно, ще дам всичко от себе си.
След това мушна палтото върху роклята в тон с токчетата, целуна майка си и излезе.

Хвана такси, тъй като нямаше достатъчно финанси за хубава кола, а в някаква очукана и евтина не би се возила. Таксито спря, тя слезе и тръгна към един доста скъп ресторант. Докато крачеше, се сети, че отдавна не е посещавала толкова изискано място. На входа чакаше младо момче в униформа, което взе палтото ù и я попита:
- Имате ли резервация?
- Да, на името на Раян Евънс.
- Масата ви ей там. - каза младежът, усмихна се и посочи една от масите.
Тя се настани и зачака. Въпросният човек, на когото бе възложено интервюто, се появи половин час по-късно от уговореното. Докато се приближаваше към масата, тя получи възможност да го огледа. Млад мъж, леко брадясал, в спортно елегантен костюм, с куфарче, говореше по телефона. Когато стигна масата, ù подаде ръка, здрависаха се и чак след това затвори телефона и седна.
- Здравей. - подаде ведро той и без да чака отговор, продължи - Ти трябва да сии... - той започна да търси някакъв документ, който да му подскаже името ù.
- Елена, Елена Пиърс. - помогна му тя.
- А, да! Вярно. Е, Елена, да започнем, а?
- Разбира се.
Тогава се появи келнерът.
- Добър ден, избрахте ли си нещо?
- Ами, Елена, ще обядваме, нали? Ти какво ще хапнеш? За мен - скариди със сос, нека са препечени.
- Добре, за вас, госпожо?
- Ами... същото.
- И бутилка бяло вино, моля - обади се той отново.
След като келнерът се отдалечи, разговорът продължи.
- Така, първо, работила ли си преди в тази сфера?
- Да, преди три години, в една доста успешна фирма във Ванкувър.
- Хм, това е добре. Това ли е последната ти работа, за колко се задържа?
- Да, това е последната, работих почти две години.
- А защо прекъсна?
- Ами... - тя се умълча.
- Не ми казвай, че си убила шефа! - пошегува се той.
- Не съм.
- Ами, какво тогава?
- Неразбирателство с работодателя ми. - каза на един дъх тя.
- Ясно, да продължим. Прочетох сивито ти и съм очарован, освен английския владееш френски и италиански. - каза той и си хапна от скаридите, които тъкмо бяха донесли.

- Да, така е, освен това имам добра памет и бързо схващам.
- Това е добре. Сега най-лесният въпрос - защо искаш да станеш моя секретарка?
- Най-лесният, а? - засмя се тя. - Ами, защото разбирам от тази работа, нуждая се от доходи и мисля, че ще се справя отлично. - каза смело тя и отпи от виното.
- Добър отговор. Умна си, красива си. - усмихна се той. - До няколко дни ще се обадя да ти съобщя решението си.
След това си казаха по едно "довиждане", той остави известна сума на масата, въпреки съпротивлението ù, взе си куфарчето и излезе.
- Е, дотук добре! - каза тихо тя и извади телефона от чантата си. - Ало, как си? Какво правиш? Супер, ела в ресторанта до "Чилаут". Окей, побързай!
След около половин час в заведението се появи дребно, но изключително секси момиче. Много малко мъже, обаче, можеха да я притежават, защото е бисексуална, т.е. падаше си и по двата пола. Е, това донякъде си беше предимство, в извънредни ситуации тя, макар и много трудно, навиваше приятелката си да се позабавляват.
- Хей! - каза Елена и се изправи да я прегърне.
- Много е яко! Отдавна не сме ходили на скъпи места, но сега имаме ли с какво да платим? - попита тихо приятелката ù, след като седна.
- Да, Алис, Раян предварително остави солидна сума. - каза Елена и се засмя.
- Раян? А, бъдещият ти шеф!
- Е, още не се знае. Аз ще си поръчам салата, докато дойдеш, скаридите ми свършиха. Ти какво ще хапнеш?
- Няма значение, нали е на аванта! - каза Алис и се засмя.

На вечерта.
- Какво стана, как мина?
- Ох, майко! Не ме започвай от вратата, нека първо седнем. - каза Елена, след като се прибра.
- Ето, хайде, казвай! Нали не искаш да се побъркам?

- Беше съвсем обикновено интервю. Зададе няколко въпроса, отговорих му и това е.

- Нали не се притесни много?
- Постарах се да не ми личи. Каза, че ще се обади след няколко дена, да ми съобщи решението си. След това си тръгна, аз повиках Алис, с нея хапнахме, после ходихме по магазините и сега ето ме вкъщи.
- Какви магазини? Знаеш, че не сме много стабилни финансово.
- Ох, мамо! Знам, просто разглеждахме. Престани с тия пари, сега ако ме вземат на работа, всичко ще се оправи. Ще ми плащат доста добре.
- Дано, скъпа.

"I want to live, I wanna high life" - беше мелодийката, която я събуди сутринта.

Телефонът ù звънеше.
- Ало? - каза едва-едва тя.
- Добро утро! Елена Пиърс?
- Да, моля? - отвърна тя по-разбираемо и се изправи.
- Обажда се Раян, Раян Евънс. Във връзка с интервюто.
- Ъм, да? - каза тя, сърцето ù лудо препускаше, сякаш из цялого ù тяло.
- Приета сте. Вече сте част от фирма "Евънс"!
- Наистина ли? - извика радостно тя.
- Да! - засмя се новият ù работодател. - Кога можете да започнете?
- Когато кажете!
- Утре, в седем, как е?
- Идеално. - каза тя и затвори телефона.
Тогава майка ù влезе в стаята, чула радостното ù пищене.
- Какво става?
- Получих работата, мамо, получих я!

- Но нали щяха да ти се обадят след няколко дни, защо толкова скоро?

- Не знам! Няма значение.
- Права си, моите поздравления! - каза майка ù и я прегърна.
Малко по-късно Елена повика приятелката си Алис на закуска вкъщи, след което излязоха да се поразходят.
- Къде отиваме? - попита Алис.
- Не знам, все едно!
- Хей, какво има, изведнъж посърна?
- Не е изведнъж, не исках да притеснявам майка.
- Какво става?
- Страх ме е...
- О, скъпа! - Алис я прегърна.
- Не искам да си личи, но все още ме е страх! Трудно ми е, много! Радвам се, че получих работата, така нещата вкъщи ще се успокоят. Няма да бъдем в лукса, в който бяхме свикнали, но ще се оправим... И все пак...
- Знам, Ел! Хей, погледни ме! Ти си силно момиче, не, всъщност - силна жена! Всичко ще е различно, от утре започва новият ти, по-хубав живот. Нищо няма да е както преди.