Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците затанцуваха радостни по съвършеното й тяло.
Нима имаше на света по-ослепителна красавица от нея?! Щеше ли да се роди друга? Малцина я бяха виждали. Единици притежаваха тялото й. А колко бяха покорили душата й?
Тя трепна. Не искаше да си спомня за Анхис и детето им. Бяха отминали безброй векове. Не искаше да се влюбва. Никога повече! Само ще лудува и флиртува. А беше и омъжена...
После го видя. Стоеше на брега и гледаше към нея. Най-обикновен смъртен. Млад, с кестеняви коси, лешникови очи, по къса тениска и панталони. Толкова естествен и забавен в своето учудване и възхищение. Неволно й напомни на Анхис.
Леко трепна. Знаеше, че е ослепителна, неустоима и Единствена!
- Дали ще падне пред мен на ...