Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми се замрежва от тях, не виждам какво пиша... Как можах да го допусна... за пореден път!! Да повярвам в хубавата приказка, да си създам един прекрасен свят, в който най-накрая да съм щастлива... Толкова ли съм наивна, по дяволите?! Няма ли да порасна, да осъзная, че НЯМА да намеря това, което искам... това, от което имам нужда... душата ми се разкъсва, сърцето ми кърви, а разумът ми тъжно гледа и нашепва „Казах ли ти...“
Защо?!!! Няма как да не се запитам, независимо, че знам колко глупав и безсмислен въпрос задавам! Защо пак аз, пак на мен?!! Къде толкова сбърках, на кого толкова лошо направих, че всичко ми се връща с такава сила... Отново ми се стичат сълзите и ми се свива сърцето. Инстинктив ...