ЛЕДЕНИТЕ ШУШУЛКИ
Днеска е Пèтльовден. В къщите, където има малки момчета, се коли петел и портите се намазват с кръвта му, за да си помислят главорезите на цар Ирод, че вече не са съперници на невръстния му наследник за трона. Такава е легендата. Истината е, че днес е втори февруари, а той е същият студен и мрачен, какъвто беше и вчерашният зимен брат. Мраз сковава земята, мраз сковава и душата на тате, която не ще да повярва, че е чак толкова временна, и бавно плъзга поглед в очите на прозореца, в очите на мама и моите и търси подкрепа и надежда. Не знам дали я открива, но се обръща на другата страна и шепти:
– Слагайте дърва в печката, че ми е студено! Аз цяла есен се бъхтих да ги приготвя за зимата да ни е топло, не ги щадете! На вас не ви ли е студено?
– Студено ни е, ледено ни е даже – отвръщаме, макар че печката бумти, ще се пръсне от горещина. Споглеждаме се. На пламъка очите ни блестят, а по клепките ни ледени шушулки са виснали.
Тъжен е този Пèтльовден.
Ама ще мине. Утре – нов ...