АЙНУР
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени огради, отрупани с черги, одеяла и дрехи, служеха повече за простир, отколкото да разделят мръсните, изринати дворове. Последните къщи бяха почти в дерето - сметището на махалата. Пуснати на воля прасета и кокошки ровеха в боклуци, натурии и изпражнения. Рояци зелени мухи разнасяха зарази, а противната воня, към обед се превръщаше в нетърпима смрад.
Максуда, така се наричаше кварталът и само при споменаването, това име извикваше представата за бордеи, мизерия, чалга и скандали.
*****
Айнур изпъна крака в леглото, прозина се шумно, отметна скъсаното одеяло и се ослуша. Беше сам, чу познатото дращене в долапа и стана тихо. Бавно отвори вратичката, но пантата изскърца и между краката му се шмугна ...