Jan 5, 2008, 11:09 PM

Айтен (Из „Срещи")  

  Prose » Narratives
1534 0 7
6 min reading
Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред машините и да уволнят всички приети да учат. А останалите ще очакват с нетърпение края на обучението на новобранците. Но още на втория ден в парка влезе командирът на поделението. Строиха всички по екипажи. По команда извикаха пред строя „студентите". Той мина и ги огледа един по един. Пожела им "на добър път" и заповяда до деня на уволнението си да отидат да помагат в консервния завод. Бе решил в чистенето на оръдията и веригите да включи новопристигналите новобранци.
- По-добро запознаване с танковете няма за тях! - пошегува се той. - А на вас ще пожелая "На добър път, момчета!" И да учите добре. Както стреляхте миналата седмица.
Сред приятелите му настъпи радостно оживление. Последните д ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??