Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи се със съдбовна сила по пътя на развитието ни. Но ряпата, която е и физически буквална изява на гравитационните сили, държащи българския дух дълбоко вкоренен в полето на примитивно - аграрния селски битовизъм, не помръдва, въпреки отчаяните волеви усилия на стария мъж. В тази емоционално гранична ситуация на изчерпване на съпротивителните сили, сработва типичният български мъжки синдром, при който моралната и физическа недостатъчност на мъжа се компенсира от активното женско участие в трудовия процес. Така на помощ на стареца идва бабата, която е събирателен морален образ на българката, поставена често под натиска на битовите обстоятелства в позицията на безлично - безволева и спомагателна н ...