І част
Жената лежеше така отдавна, с поглед, вперен в трептящите сенки на тавана. Минаващите коли отвън осветяваха стените зад пердетата, хвърляха отблясъците си върху мебелите, след което стаята отново потъваше в тъмнина. Трепна, когато чу тракането на асансьора, известил на отдавна заспалия блок поредното завръщане на един от обитателите му.
Когато асансьорът спря на етажа, нервно отправи поглед към входната врата. Ключът прищрака някъде в съседния апартамент. После отново се настани тишината.
Тя запали последната цигара и потърси пепелника. Този, когото чакаше, нямаше да дойде. След думите, които й каза, едва ли щеше да го направи. А и тя не искаше. Всъщност, част от думите той беше казвал много пъти. После си тръгваше, но след няколко часа се връщаше. Но сега...
Странното е, че когато този път заговори, дори не я заболя - изслуша го мълчаливо, като се стараеше да не обръща внимание на злъчния тон и показната откровеност. Не че не знаеше какъв ще е разговорът - след поредното мъжко ...