Гори отвътре, чувства, че всичко в нея се изпепелява, но насилва се и изгрява на лицето й прекрасната усмивка. Лицето й излъчва топлота и радост от всичко, случващо се наоколо. Всички, които тя познава, поздравява с онази привидната радост, която умело е извела на фона на чувствата, бушуващи отвътре. Върви с гордата походка и всички се възхищават на невероятното й излъчване. Пристига у дома, святка лампата в коридора и се поглежда в близкото огледало. Вижда образа, на който всички се възхищават, но изморена, от "ролята" приела през деня, сваля "маската". Пред погледа й се появява слабото момиче с тъжното изражение и сивото излъчване. Събува високите токове, съблича тясното яке, захвърля чантата, съблича елегантните дрехи, за да облече широкия анцуг и раздърпания потник. Накрая изтрива гримът - прикриващ сенките под очите й, връзва прекрасните си червените къдрици и загася всички лампи.
Сама в тъмнината - тя е вече истинска. Изключила всички телефони, сяда на килима и съзерцава черното ...