- Не си отивай! - крещеше Джон. - Не ме оставяй сам!...

            - И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.

            - Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!

            - А може би вече не искам да постигаш нищо! Може би вече не искам да имам нищо общо с теб! Не си ли се замислял за това?

            - Не мога да живея без теб, Алис! Ако ме напуснеш няма да мога да издържа!

            - Съжалявам, но това вече не ме засяга! Трябваше да помислиш за това по-рано! Преди да започнеш да ме нараняваш! Преди да се чукаш с най-добрите ми приятелки под носа! Писна ми от теб и от лъжите ти! Но това повече няма да продължава! Проклета да съм, ако го позволя отново!

            - Алис, спри, почакай! Нека ти обясня, какво се случи!... - неистово се молеше Джон.

            - Да, знам какво се е случило, било е случайно, било е грешка, ти не си искал да ме нараниш! Просто не можеш да си държиш оная работа в гащите! Пределно ми е ясно, какво ще кажеш! Не ти е за първи път! Няма какво ново да чуя от теб!

            След тези думи Джон се строполи на леглото, а Алис продължи да си събира багажа. Оставаха и само някои рокли и щеше да бъде готова. Щеше най-накрая да го напусне, защото и беше омръзнало от постоянните му изневери и непрекъснати извинения, които бяха винаги едни и същи. Да, обичаше го още, но по дяволите, беше и останала все още малко гордост. Нямаше да търпи повече тези унижения! Та тя от години знаеше, че той и изневерява, но си затваряше очите, заради тази глупава любов, която изпитваше към него. Но границата вече беше премината , след като разбра, че Джон започнал да минава една по една приятелките й! Това вече беше прекалено! Не можеше да позволи това! Не можеше да позволи да й се подиграват зад гърба и да вижда съжаление в очите им, когато я виждат! Не искаше да я наричат повече глупачка и да си правят кефа на неин гръб! Това не можеше повече да продължава!

            „Та как не може да разбере, че този секс за мен не означава нищо!”- мислеше си Джон. - „Колко пъти трябва да й го повтарям? Аз я обичам, но тази мъжка гордост, това мъжко, което винаги иска да притежава всяка една красива жена, е по-силно от мен! Тя, Алис, винаги ще е на първо място! Да, може би прекалих като преспах с Емилия, но, Боже мой, тя беше като дърво в леглото! Не мога да повярвам как ми е станало! А Алис, о, тя  е божествена! Но как мога да мисля за секс сега, когато моята най-голяма любов си отива! Не мога да живея без нея, но не мога и да се променя, колкото и да искам, защото аз винаги съм бил такъв! 30 Години  вече живея по този начин, немислимо е да се променям сега! Не мога! Но как да я задържа при мен? Как?...

            - Днес ще подам молба за развод! Давам ти всичко! Всъщност яз нямам, какво да ти дам! Какви ги говоря? Това си е твоят дом! Остани си тук и никога повече не ме търси! От сега нататък ще общуваш с мен посредством адвоката ми Хари! Не желая да те виждам или чувам! Ако не уважиш това мое решение ще подам иск в съда срещу теб в обвинение за психически тормоз!...

            - Но, Алис, моля те! Не говори така! Не можеш да ме напуснеш! Не искам развод! Не ме оставяй! Обичам те!

            - Знам, че ме обичаш, аз също те обичам! Ти си всичко за мен, ти си живота ми, но не винаги любовта е достатъчна! Ти си един непоправим женкар, но още не е късно за мен да продължа без теб и да си търся щастието другаде с друг! Сбогом, Джон! - рече Алис и напусна апартамента.

                                                           **********

            - Защо ми звъниш, толкова рано, Хари? Делото е насрочено за 10,30 ч. , каза да се видим преди него, за да обсъдим речта ти в 9,30 ч. а още е едва 7,30 ч.! ...

            - Алис! Чуй ме! Аз...

            - Какво се е случило, Хари? Онзи нещастник се опитва да протаква делото ли? Взел си е болнични, за да продължава да ме тормози ли? Ще го...

            - АЛИС, ЧУЙ МЕ, ЗА БОГА!

            - Добре, Хари, извинявай! Кажи какво става.

            - Алис, съжалявам, но днес няма да се проведе дело!

            - Знаех си! ... Кога е насрочена новата дата?

            - Няма такава, Алис! Няма такава! - тихо промълви Хари.

            - Но, за Бога, Хари, какви ги дрънкаш? Как няма такава?

            - Алис, тази сутрин са намерили Джон мъртъв в апартамента му... самоубил се е, Алис! Нагълтал се е с хапчета! Съжалявам, Алис! Алис! Алис! Там ли си? Алис!...

            Алис стоеше неподвижна в леглото си!