- Не си отивай! - крещеше Джон. - Не ме оставяй сам!...
- И защо да оставам? За да продължаваш да ми вгорчаваш живота ли? За да продължа да страдам ли? - със сълзи на очи крещеше Алис.
- Дай ми шанс! Ще се променя! Знаеш, че мога да постигна всичко, което поискам!
- А може би вече не искам да постигаш нищо! Може би вече не искам да имам нищо общо с теб! Не си ли се замислял за това?
- Не мога да живея без теб, Алис! Ако ме напуснеш няма да мога да издържа!
- Съжалявам, но това вече не ме засяга! Трябваше да помислиш за това по-рано! Преди да започнеш да ме нараняваш! Преди да се чукаш с най-добрите ми приятелки под носа! Писна ми от теб и от лъжите ти! Но това повече няма да продължава! Проклета да съм, ако го позволя отново!
- Алис, спри, почакай! Нека ти обясня, какво се случи!... - неистово се молеше Джон.
- Да, знам какво се е случило, било е случайно, било е грешка, ти не си искал да ме нараниш! Просто не можеш да си държиш оная работа в гащите! Пределно ми е ясно, какво ще кажеш! ...