АМАЗОНКА
Бях още студентка, но бях вече омъжена и очаквах да стана майка.
Поделението на моят съпруг, офицер в Кърджали, беше на лагер в село Широко поле. Лагерът беше организиран на палатки за бойците и малко встрани палатки за офицерите и командира на частта. Войник ни носеше в канчета храната. Бях в сесия- готвех един от най- големите и важни изпити по растениевъдство. Отидох там да чета. Учебникът - дебела библия. Бях си разчертала един "чаршаф" - голям лист хартия с дълбочина на сеитба, разстояния, срокове и пр. нагледно пособие за по- лесно усвояване на материала и го бях закачила на "стената".
Една привечер адютанта на командира доведе коня му. Това не беше кон, а приказка. Едър, красив, силен. В института имахме един професор по животновъдство, който беше влюбен в конете и беше предал тази любов и на нас студентите. Бях се записала в кръжок по конен спорт, но проведохме само няколко занимания и групата се разпадна. Не се усетих как се намерих на гърба на коня. Той се изправи на задните си крака и два пъти ме удари по брадичката. Както се казва, видях звезди посред бял ден. Но аз се впих като пиявица, забих здраво краката си в корема му, хванах изкъсо юздата и се оставих да ме носи в галоп. Изключено беше да го ръководя. Гледах само да се държа здраво. Като разбра, че няма да му мине номера, че няма да ме хвърли от гърба си, коня само изпръхтя, успокои се и литна в своя луд бяг. Беше ми и страшничко, но изпитах и такова огромно удоволствие. Обиколихме къра на селото, а той не беше голям и се отзовахме пред палатката.Слязох от коня и краката ми се подкосиха. Командирът син - зелен навикваше момчето, а то навело глава не знаеше как да се оправдава. Погледнах командира, усмихнах му се с най-чаровната си усмивка и го помолих да не се кара на адютанта си, защото аз съм виновна. А кой мъж може да устои на мила, женска усмивка, особено ако тя е на младо момиче? Дори и сериозен, солиден и строг командир, който командва толкова млади мъже. Както беше ядосан, командира се усмихна под мустак и само промълви: "Смело момиче! Амазонка!" , хвана юздата на коня, метна се на гърба му и заминаха в лек тръс към целта.Момчето поклати леко заканително глава, усмихна ми се приятелски и тръгна към лагера.
А моята смелост беше отишла в петите ми. Как щях да се оправя с моя човек? Какво ли мъмрене ми предстоеше?Стоях виновно примигвайки и не смеех да го погледна. Като че събудена от сън, тогава си помислих и за детето. Ако нещо му станеше от тази безумна постъпка? Слава богу, не само че не пострада, напротив, това му дойде като стимул и той. сина стана от луд, по-луд. Когато наедрях и седнех на банката да слушам лекцията, той започваше да ме рита така силно и продължително, че дрехата ми се разлюляваше на талази , на талази и аз се чудех как да се прикривам.
А моя обичав съпруг, както беше ядосан и намръщен, лицето му се разведри, дойде до мен, прегърна ме и тихо ми прошепна на ухото: "Лудетино! Кога ще порастеш?
Къде си сега, мили мой, да видиш твоята лудетина колко много е порасла, колко много е поумняла (дали наистина е така?!), да видиш възрастната, скована, тежко подвижна жена как вади от раклата на спомените и този светъл, незабравим спомен и с умиление си спомня лудите, млади години.
© Анка Келешева All rights reserved.
((( )))
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!