http://www.youtube.com/watch?v=ITvrZoJmwcM
Коста Албанеца вървеше по коридора на Университета и си подсвиркваше. Момичетата плъзгаха алчни погледи по лицето му, но той не поглеждаше никоя. Черните маслинени очи бяха далеч. Беше отегчен и преситен. Идеше му да свали амулета от врата си и да го скрие някъде. Но не можеше. Беше от бащата на бащата на баща му. Пазеше рода и привличаше като магнит жените.
Влезе в аудиторията и седна до прозореца. Погледна часовника - точно навреме за лекция. Когато се чудеше какво да следва, баща му отсече - психология. Ти си красив, глупавите жени ще дават хилядарки да си говорят с теб. И Коста се съгласи. Искаше само да се махне от малкото албанско градче. На всяка цена.
Усещаше погледите на жените в залата. Сякаш искаха да го изядат в някое тайно ъгълче на душата си. Има да чакате, кисело си помисли той. Рускинята снощи събра полицията пред общежитието. Решила да изкатери по водосточната тръба двата етажа, за да влезе при него в стаята. Жените бяха луди ...