Ана, но не майката на Дева Мария, а онази Ана – безизвестната. Ана, за която никой не отправяше молитва нощем, тази която пееше с птиците и танцуваше с вятъра. Ана – едно объркано дете, събрало в сърцето си мъката и мизерията на вековете… самотна звезда на небето, животът беше убил мечтите в това детско сърце, преди да се родят. Ана – живееща в моето сърцето и пак в него умираща. *Anne – C’est moi.
Ана обичаше да се разхожда из планините на селцето, в което живееше, без всъщност да мисли за нещо конкретно, просто се рееше в облаците… Понякога се спираше на поляната насред гората и лягаше в тревата… Често го правеше, за да убие времето, на което й се струваше, че е чужда… чужда беше действително на това време, на това село, на тези хора, които не се интересуваха от нищо друго, освен да придобият насъщния хляб… Придобиването на прехраната беше изместило настрани духовните им ценности, по правилно беше да се каже, беше ги убило.
Мизерията беше унищожила тези хора, те живееха, без да същес ...