Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвори очи. Не усети дори кога излетя самолета.
- Госпожице, желаете ли нещо за пиене? – тя се стресна. Отказа. Погледна уморено навън. Нищо не успя да види, дори не можа да разбере има ли сняг. Тръгна толкова набързо. „Хм, Дубай – колко ли ще пътувам до там”? Мислеше само за Матей. Заради него заминава. Девет години! Девет години му посвети от живота си – всичко му даде – любов, вярност, щастие, търпение, младост, здраве, всичко! А той… Не, няма да мисли повече за него. Не си струва. Отпусна се на седалката и пак затвори очи . „Да мога да изчезна някак или поне само тия мисли и тая болка да премахна…”
Матей Лишев беше професор по хирургия и мълвата за любовта му с Ана – една от най-красивите сту ...