АНАЛГИН ЗА ФИНАЛ
Тъжните утрини, в които слънцето забравяше за бледорозовия си нюанс, се усмихваха уморено от календара. В тези дни вятърът спираше да си играе с листата. Завираше се в рошавите корони на дърветата и апатично надзърташе. Облаците наперено се спускаха до земята и сълзяха при допира си с нея. Като един огромен, влажен похлупак, готов да смачка всичко, което не е сиво. Тъжните утрини промиваха съзнанието на часовника и той отказваше да ги приеме за реалност. Стрелките надрусани увисваха на 6 и 30 и всичко в стаята се умълчаваше. Гледах плачещото канапе, извивката, в която мракът и светлината си бяха обърнали гръб и разбирах, че времето отдавна е мъртво.
Обожавам изродената романтика на нашия създател, страстта му да воайорства или да блудства с кармата ни. Укривам малкото му останала обич към тези от вас, родени в тъжните утрини. Поглеждам към всичко от стаята и разбирам, че за четири стени е необходима само една душа. Достатъчно отегчена, за да поиска аналгин за финал.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up