АНАЛГИН ЗА ФИНАЛ
Тъжните утрини, в които слънцето забравяше за бледорозовия си нюанс, се усмихваха уморено от календара. В тези дни вятърът спираше да си играе с листата. Завираше се в рошавите корони на дърветата и апатично надзърташе. Облаците наперено се спускаха до земята и сълзяха при допира си с нея. Като един огромен, влажен похлупак, готов да смачка всичко, което не е сиво. Тъжните утрини промиваха съзнанието на часовника и той отказваше да ги приеме за реалност. Стрелките надрусани увисваха на 6 и 30 и всичко в стаята се умълчаваше. Гледах плачещото канапе, извивката, в която мракът и светлината си бяха обърнали гръб и разбирах, че времето отдавна е мъртво.
Обожавам изродената романтика на нашия създател, страстта му да воайорства или да блудства с кармата ни. Укривам малкото му останала обич към тези от вас, родени в тъжните утрини. Поглеждам към всичко от стаята и разбирам, че за четири стени е необходима само една душа. Достатъчно отегчена, за да поиска аналгин за финал.