l1l1th (Радина Стефанова)
19 16
Jun 17, 2012, 6:36 PM

Андерсен в Дрезден 

  Prose » Narratives
823 0 3
1 min reading
Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той наум. – Празен, студен, но красив. Изпития алкохол си играеше със съзнанието му. Чудеше се къде да отседне тази нощ. Как може да няма една страноприемница в този град. Не че му пречеше да пренощува на улицата, просто студът беше убийствен.
Тогава я видя! Ето там, зад ъгъла, до голямата сива сграда. Свита на топка, изрисувана от стройния уличен фенер. 12 годишна, с коси, разпилени по ангелското ù лице. Какво, по дяволите, правеше това дете в студа навън? Приближи я, за да я разгледа от близо. Красиво дете! В краката ù лежеше празна кутия от кибрит. Куп овъглени клечки бяха разпилени до нея. А тя спеше... с усмивка на уста.
Той бръкна в джоба си. Напипа няколко монети. Ще стигнат за топла вечер ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радина Стефанова All rights reserved.

Random works

More works »