Той беше лош. Много лош. Затова никой не го обичаше.
Още от дете всички му го повтаряха.
Спомни си когато беше на пет и искаше да приготви сладкиш за майка си. Когато тя влезе в кухнята и видя хаоса,който беше направил,направо полудя. Докато го биеше яростно с чехъла,не спираше да крещи: "Лошо момче! Само проблеми ми създаваш! Същият си като баща си!"
Баща му беше алкохолик. Не спираше да пие денонощно. Започваше да работи някъде,не минаваше и месец и го уволняваха,заради пиянските му изцепки. Изкарваше си цялата злоба и неудовлетвореност от живота на тях. Нощите в детството му бяха пропити от миризмата на вкиснала бира,воняща ракия,побоища и безсилие. Но от всичко най-много го измъчваше безсилието. Криеше се под леглото или в гардероба,когато скандалите се разпалваха,запушваше ушите си и се опитваше да си представи,че е на друго място,далеч от тях. Но баща му винаги го намираше. Крехкото му тяло се опитваше да се отбранява от ударите,но беше напълно безсилен. Не можеше да защити нито ...