Вървейки из улицата на миналото си. Аз се питам.
Питам се - къде съм? Сега се сещам.
Аз съм пред старото училище, къде израснах за втори път.
Разхождам се сам с ученическа чанта.
Малко по-надолу е моят дом, а още по-надолу е нейният.
Сега се питам. Дали ще ù позволя да ми отнеме чувството.
Нима ще го допусна. След толкова години.
Чувството няма да си отиде, дори и да отлетя от тук.
Няма да позволя на момичето, което обичам, да убие чувството в мен.
Това, което ти дава силата, за да правиш другите неща.
Със сигурност тя е минавала оттук.
Дете на музиката или просто разбито сърце, търсещо утеха. ...