Сълза
Една сълза, блещукащо бисерче се спусна по стръмния склон, който бе лицето на Златомир. Не! Не беше сълза от радост! Тази сълза бе пролята в името на тъгата, сръбта, болката, страха, омразата и най-вече любовта. Тя бе една мечта извън обсег, един съсипан живот. Някои хора биват игнорирани от обществото поради физически или умствени недъзи, а други поради завистта или простотията на най-нисшите от обществото. Златко бе унизен от обществото, не защото имаше физически или умствени недъзи, а заради самия му характер. Понякога се ядосваше за дреболии, ала когато се наложеше да се ядоса, за да защити достойнството си или нещо негово, той бе хладнокръвен и спокоен. Макар й момче, той често плачеше в дома си, скрит от чужди очи. Видът му довеждаше неприятната мисъл за тъмна личност, ала той обичаше да се смее с малкото приятели, които имаше. Не само вида му бе тъмен, също така и сърцето му, ала все пак имаше много добро събрано в него. Това донякъде се дължеше на голяма грешка, която бе ...