1 глава

    Ангели срещу Демони

Началото:

В дискотеката в 2 през нощта:

- Какво искаш? – казах нервирано аз.

- Искам да поговорим за последно!

- Е, браво на теб, аз не искам!

Затворих телефона, седнах да бара в дискотеката. Мислех си как винаги се намира някой, който да ми скапа настроението!

Надигнах чашата си и заминах.

Щом пристигнах вкъщи, майка ми и баща ми бяха седнали на дивана в хола, стоейки втренчени в мен.

- Какво се е случило? – попитах стреснато аз.

- Ива, мъртва е!

Изпаднах в депресия!

- Ка..ка..как така? – Заеквайки попитах.

- Отишла е в гората, изправила се е срещу Дейв сама.

В този момент изпитах най-голямото и единствено желание да унищожа нещастника Дейв!

Изпълнен с гняв се засилих към вратата..!

- Тайлър, Тайлър!! – уплашени ме викаха нашите.

Качих се на колата и заминах към гората.

В гората:

- Най-после провокирах Тайлър да дойде. – Дейв

- Как така? Какво си направил? – Кейт

- Убих любимата му Ива!! – Дейв

-Какво? – Кейт

- Каквото чу...! - Дейв

За щастие дочух този разговор между най-големият си враг Дейв и приятелката му Кейт. Реших, да спра, да помисля. Не знам как но успях да се въздържа и се върнах отново вкъщи.

Вкъщи:

Депресиран съм, не знам какво да сторя. Сълзите ми едвам се крепяха върху очите ми да не потекат.

- Виж, Кларк, ти си най-добрият ми приятел, не искам да се караме, но би ли си тръгнал. Искам да остана сам...

- Няма проблем, братле, хайде ще се видим в училище утре. - Кларк

Нашето семейство е прокълнато от поколения насам.

Всеки път щом сълза потече от очите ни се превръщаме в ангели.

Така е и при мен! А Кларк не знае за това и по-добре така, нека да не си разваля живота како мен.

Затова внимавах сълзата да не потече от очите ми. Всъщност семейството ми го нарича ПРОКЛЯТИЕ, но според мен е дар от господа, защото винаги, когато се почувстваме достатъчно зле за да се разплачем, получаваме АНГЕЛСКА СИЛА, която е предостатъчна да убие мнозина хора, но не и Дейв. Защо ли защото той също не е обикновен човек от плът и кръв.

Те са демони, а лошото поне за момента е по-могъщо от доброто!