Ангелът и вълците
Високо, нейде в планинските гори, на поляна, потънала в сняг, лежеше ангел с пречупени крила. Кръвта му обагряше снега в червено и дишането му беше тежко и неравномерно. Усещаше как животът напуска тялото му бавно и мъчително.
Беше жена с черни коси, дълги поне до глезените ù, които сега се бяха разпилели в снега, оставяйки впечатлението, че ангелът лежи на легло от ледена, черна коприна. Сините ù очи гледаха невиждащо направо към зимното небе и високите върхове на дърветата. Наоколо не се долавяше никакъв признак на живот, освен мъчителното дишане на ангела. Тя просто лежеше, без да помръдва. Студът беше сковал крайниците ù, но тя не го забелязваше. Умът ù трескаво претърсваше района за вълци. Опитваше се да ги призове, за да донесат перата, които беше изгубила при падането, защото това беше единственият ù шанс да оцелее. Имаше нужда от перата си, за да изпълни ритуала за прераждане.
Всеки ангел умираше двадесет и четири часа след като и последното перо паднеше от кр ...