5 min reading
Ангелът на Петър беше много слаб, един такъв мършав, изпосталял, месата му виснали, като го видиш жал да ти стане. Уморен беше ангелът на Петър, разказа му се играта дето се вика цял живот да пази това говедо, и все едни и същи работи да повтаря до прималяване.
Петре, не пий, не пииий, казваше му ангелът, ама чува ли ти Петър. Петър чуваше само ехото от ангелските каканижения, което се дължеше може би на далечното разстояние - пиий, пиий...това чуваше той.
Петре, не пий казвам ти ще си докараш някоя болест, я диабет, я цироза на черния дроб, я алкохолна енцефалопатия. Петър – йок.
Петре, чуй, устата ме заболя да ти дърдоря едни и същи глупости, ще обърна и другия край, да знаеш и така нататъка, все такива ги редеше. Но Петър беше глух за всичките ангелски вопли на света.
-Живей ми се, бе. Само да знаеш как ми се живей бе, викаше той.
А аз само хвърлях поглед на ненаживялото му се 45 годишно тяло, и се чудех.
Хвърлях поглед към него, поглеждах към ангела му и виждах, че нещата в тази дв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up