Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби.
Никога не го беше обичала повече.
Никога не го беше желала повече.
Но отвътре нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила.
Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг.
Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи, с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби.
Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също.
Изведнъж телефонът звънна.
На екрана се изписа: "СЪКРОВИЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много.
"Сигурно е забравил да ми каже нещо" - помисли си тя...
Но не беше така...
- Защо ми изневери?! Защо не ми каза истината?! Защо я скри от мен?! - крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече! Забрави ме! ...