Sep 26, 2007, 11:52 AM
Апатия
1 мин reading
Отдавна не съм в състояние да вярвам на Приказките ти за принцове на бели коне и принцеси, заключени в кули... Основно доказателство за това е начинът, по който краката ми – топчета олово - ме теглят към земята, няма как да полетя. А и не искам.
Не, не са отрязани крилата ми, защото никога не съм имал.
(Посях зрънцата по гърба си на пълнолуние, поливах ги, но така и не пораснаха... Уж, казват, на пълнолуние магиите се Случват.)
Не, не съм в състояние да вярвам на Приказките ти.
Вярвам само, че:
Тяхното Възхищение ме отегчава.
Тяхното Презрение ме развълнува.
Безразличието им ме боли.
...
Датите на дните се промъкват една по една в календара на стената, неканени. Нагло промъкват се и колкото повече ги изтръгвам, толкова по-големи избуяват... Нямам ли право на Безвремие?
...
Да изляза навън и да хвана случаен минувач за ръка, да му се усмихна и той – на мен. Когато съм в Апатия, това не е възможно.
...
Вървя по улицата с тефтер в ръка и химикалка в устата, защото неприлично много ми се пуши и хората ме гледат странно. Господи, как не ми пука.
Не, не са отрязани крилата ми, защото никога не съм имал.
(Посях зрънцата по гърба си на пълнолуние, поливах ги, но така и не пораснаха... Уж, казват, на пълнолуние магиите се Случват.)
Не, не съм в състояние да вярвам на Приказките ти.
Вярвам само, че:
Тяхното Възхищение ме отегчава.
Тяхното Презрение ме развълнува.
Безразличието им ме боли.
...
Датите на дните се промъкват една по една в календара на стената, неканени. Нагло промъкват се и колкото повече ги изтръгвам, толкова по-големи избуяват... Нямам ли право на Безвремие?
...
Да изляза навън и да хвана случаен минувач за ръка, да му се усмихна и той – на мен. Когато съм в Апатия, това не е възможно.
...
Вървя по улицата с тефтер в ръка и химикалка в устата, защото неприлично много ми се пуши и хората ме гледат странно. Господи, как не ми пука.
© Питър Хайнрих All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Интересно разказваш, неусетно, ненатрапливо, браво!!!
-
Да не ти пука си е почти изкуство!Адмирации!
-
Господи, колко хубаво пишеш. Да можех и аз така.
-
Благодаря ти Йордане за редовното четене и следене (че и коментиране) на това, което пиша, защото колкото и да е псевдо-писане, има нужда от някой, който да го чете!
Поздрав,
*подава ти усмивка*
-
Понякога, така е по-добре!Да не ти пука...
Поздрав! -
да не ти пука братле. Евала за цялостното ти творчество и за това дето прочетох туку-що.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
