Дълбоко в поляните, във всяка от тях се крият малки априлчета. Дойде ли месецът пролетен, всички излизат навън, но не всеки ги вижда. Загадъчно ниски, умихнати, рошаво сънени. Те са добрите деца на съдбите ни. Понякога обаче априлчето е тъжно, а когато това се случи, всички други априлчета са до него. Винаги! Едно априлче никога не тъжи за себе си. За природата и децата й тъжи, за прекалените очаквания на хората, за неосъзнатите ни грешки, които повтаряме, за всяка частица, секунда, микрон създадена болка.
Помогни ми, ако те има, да намеря априлчета през тази тъжна, топла пролет!