Едрите капки дъжд барабанят по тротоара, а там, където водата се е събрала в локви, звукът наподобява клокочене. Голям априлски порой. Небето е смръщено, почерняло, сякаш се кани да удави всичко под себе си. Само случайните минувачи, приведени под чадърите си, нарушават пустотата на улицата. Коли се плъзгат бавно по далечния булевард, хвърляйки нависоко светли пръски.
Мъжът бърза към дома си. Джапа в студената вода със скъпите си обувки и се тюхка, че е имал неблагоразумието да излезе – бе чул прогнозата за лошо време, но бе забравил да си вземе чадъра. Мечтае да се прибере на топло, да се преоблече в сухи дрехи и да си сипе малък коняк. Скоро. Още една пряка.
Вижда млада жена на отсрещния тротоар. Тя с отривисти движения тласка инвалидната си количка напред, но напредва бавно заради изпочупените плочки и безбройните локви. Краката ѝ стърчат напред, подпрени сякаш нестабилно. Стъпалата ѝ, обути в бели чорапи, се люшкат в ритъма на тласъците. Дългата светлокестенява коса се е слепила къ ...