Седма глава
Още от прага замириса на алкохол. Но на масата пред дядо нямаше чаша. Дори седнал, личеше, че е едър мъж. Главата му беше по-издължена от повечето, очите му – големи и немигащи. Зная, че ми се водеше дядо, но от него ме побиваха тръпки. А и не го познавах добре. Винаги като идвахме на село, ние се хранехме на втория етаж, докато дядо изглежда нямаше право да стъпва там. Което също беше странно. Не беше ли все пак негова къщата?
– Седни – заповяда, но аз не помръднах.
Явно усети, че ме е изплашил защото ми се усмихна. Усмивката му беше направо зловеща. Я имаше, я нямаше пет зъба. Нито един от тях не се намираше до друг зъб. И те като него май не обичаха компания.
– Плаша ли те, дете? Какво ли питам. Най-добре да ме сложат ей тама на нивата, гаргите да плаша, ма то и нивата на нищо не прилича вече. Баба ти дей?
– На двора – промълвих. – Плеви.
– Ха! Плевила таз. Колкот повече плеви, толкоз повече плевели се въдят. Сядай ти казвам.
Дядо се изправи. Главата му замалко да цапард ...