Уредът до леглото му писукаше равномерно, но той усещаше, че животът го напуска.
Големият часовник на стената отсреща безмилостно отмерваше оставащите секунди дихание.
Премрежил очи, имаше чувството, че стрелките се сливат и в тях започва да различава два образа.
- Занули го, че ни чака и друга работа – каза единият.
- Винаги си бил придирчив, Рафаиле. Вместо да помогнеш на човека, ме караш да съкратя и малкото му оставащо време.
- Ако зависеше от мен, човечество нямаше да има, но волята на Татко е закон!
- Знам, знам.
- Как така да ме занули? – изхриптя умиращият.
- Ти ни чуваш?
- Как така да ме занули? – повтори въпросът.
- Михаиле, кажи му. Така или иначе след 10-на минути за него няма да има значение. Нека преди смъртта научи истината.
Михаил изгледа строго брат си, но последният направи пренебрежителна физиономия, извади от джоба си кутия цигари и запали една. ...