Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , но те знаеха ,че само забавят неизбежното. Трябва да намерят нова планета.
Минаха 100 години откакто животът на луната бе възможен, но не беше НАСА този път с пробива , а ОБ (обединените нации). ОБ съществуваха от близо 350 години. Те помогнаха с намирането на лека за рак и за изобретяването на филтри почистващи водата. Тяхното откритие бе радикално за цялото човечество. ОБ успяха да изпълнят тяхната цел , отне им само 142 години , но все пак успяха. Създадоха първия космически кораб за пътуване на дълги дeстинации . Този кораб не беше обикновен , бе по-напреднал и от превозните кораби с , които транспортираха голяма част от хората на луната. "Марко Поло" модел №1 така го нарекоха в чест на великия откривател. "Марко Поло" имаше продълговата форма , с шест двигателя на края , нямаше оръжия, защото не бяха изобретени по това време. С капацитет от 7500 персонал. "Марко" полетя на 12.08.2320 година. С него успяха до обиколят слънчевата система , което беше нещо радикално за времето си.
В ОБ знаеха , че за да намерят обитаема планета , "Марко" не беше достатъчен. Трябваше им още. Не им отне много време преди да направят още кораби с по-добри параметри и , когато се включи НАСА нещата се забързаха.
Само след 12 къси години общият им труд се отплати. "Пионерът" версия 5 бе създаден. В сравнение с него, "Марко" все едно беше излизал от каменната ера , но освен по-добри параметри на кораба в него беше инсталиран изкуствен интелект с името Мими. Тя управляваше голяма част от кораба. Освен Мими "Пионер" имаше и най-добрия генерал на борда. Оборудван бе с 521 оръдия , 316 от които заредени с ракети , 105 с бойни амуниции , способни да разпорят брониран танк , а останалите 100 бяха с атомни бомби. С такъв впечатляваш арсенал те бяха готови да размажат всичко по пътя си . На "Пионер" имаше армия от 4500 войници , 2000 от които с ексо-скелет. На ръцете си имаха по два високо калибрени автомата , голяма бронирана батерия на гърба , каска с вградена комуникация към кораба , малка чанта с провизии , резервна батерия и специален костюм от еластичен "дишащ" материал.1000 снайпериста със снайпери дълги 1 метър и широки 737 милиметра. Моделът беше "Деадшот" и мотото бе "С един куршум 2 заека." , защото имаха силата да минават през две или повече цели с един патрон , а останалите 1000 бяха обикновени войници. Някой имаха автомати , а други пушки със сачми , но имаше 5 войника които ярко се открояваха от другите.
Те бяха "тренирани" от корпорацията "Аполо" , най-напредналата военна частна корпорация. Начина на тренировка не се различаваше по нищо от спартанския. Корпорацията избира най-надарените деца от целия свят , около 5-6 годишни , достатъчно малки , за да могат да им промият мозъците. Те събираха 40 деца наведнъж . като влизаха в домовете им , приспиваха ги , заместваха ги с евтини клонинги и се изпаряваха. Първата седмица от тренировките си проличаха най-добрите.
Те бяха Келли , Бен , Кортана и братята Акира и Харуко. Тренираха децата по най-бруталните методи. От оставяне в гората със само парчета от цяла карта и сами да си намерят пътя до базата , до отборни упражнения. Отборните упражнения бяха различни видове. Целта бе една , децата да се научат на отборна работа. На Келли , Бен , Кортана и братята тези упражнения им бяха най-трудни , тъй като бяха свикнали да бъдат сами , а братята разчитаха един на друг и не схващаха работата в екип. За кого им е някой друг , като имат себе си. Високо командващите забелязаха , че петимата са най-добрите от всички и решиха да ги сложат в един отбор . Най-добрите с най-добрите , какво може да се обърка ?!Проблемът бе , че когато бяха изправени пред задача те не работеха в екип. Напълно обратното. В повечето случаи Бен завършваше първи , Келли зад него ,последвани от Кортана и братята. Когато не изпълнят задачата като екип бяха лишавани от вечеря . Още в началото те не се харесаха. Бен не харесваше как Келли се мисли за голямата работа само защото на тестовете имаше най-високите оценки , Братята пък мразиха него защото той винаги свършва първи и би направил всичко за да победи. "За какъв се взима тоя гологлав пикльо?"- си казваха. Кортана мразеше всички , но най-много братята по простата причина , че винаги се държаха не сериозно , а Келли мразеше Кортана. Само защото има най-много точки след нея на тестовете. Гадно късокосо дяволче.
Не отне много време преди главнокомандващите да вземат мерки. За да ги сплотят трябва да ги изправят срещу обща дилема , нещо в което всички да сплотят усилията си. Все пак те бяха "супер звездите" . ТРЯБВА да се сплотят и ще го направят! След 2 дена обмисляне , решиха да ги изпратят в гората отново , но този път със задача с повишена трудност. Плана бе да бъдат изпратени на 25 километра от базата в близката гора , с 1/4 от картата . На всяка част от картата ще бъде маркирано с Х къде е следващото предизвикателство , което те трябва да изпълнят като отбор, и накрая на всяко предизвикателство ще има нова част от картата. На следващия ден в 03:00 сутринта събудиха децата , качиха ги на кораб "Усойник" и ги оставиха на дадените от база координати .Те бяха екипирани само с ножове и кантии пълни с вода. Децата не бяха шокирани от това , защото знаеха , че високо командващите искат те да бъдат отбор.
- Пак ли от една от тези мисии ? Станаха скучни вече.-Каза Акира на всеослушание.Брат му се съгласи.
-Някой трябва да отиде да събере храна.- Се обади Келли, която седеше на един пън и гледаше картата.
- Че коя си ти да даваш команди ?!- Кортана се обади раздразнено.
-Ами никой не прави нищо ! Само ми седите и си бъркате в носовете.-започнаха да спорят Кортана и Келли.
Бен си пое дълбоко дъх. Подготвяше да каже нещо и издиша бавно.
-ДОСТАТЪЧНО ! - извика ядосано и всички го погледнаха .
-Слушайте , никой няма да ни измъкне от тук освен ние. Затова , да заровим томахавките и да приключваме!
-Аз пък ако не искам ?!
-Ако не искаш умираш , Келли ! Знаеш го много добре , просто се инатиш.Вижте , знам , че не се харесваме много , но централа има очаквания от нас и ние трябва да ги задоволим. Ако имаше друг начин щяхме да го направим. Стягаме се и тръгваме!Акира и Харуко- потърсете храна и вода. Кортана , потърси подходящи клони за подостряне. Келли , ще ми трябваш за да направим план на действие.
Всички се погледнаха за секунда и разбраха , че няма см2исъл от спорове. Време е за работа ! Келли и Бен се отделиха и започнаха да плануват. Братята не след дълго се върнаха с пълни шепи боровинки и 4 кантии с чиста вода. Кортана се върна с 4 яки пръчки и с братята почнаха да ги острят. Не отне много време на Келли и Бен да направят най-оптималния план. Когато бяха приключили , прътовете бяха наострени , храната прибрана и те поеха по пътя.
Децата бяха разтърсени от реакцията на Бен. Не познаваха тази част от характерът му . Той винаги мълчеше и изпълняваше. Дълбоко у тях се зароди непознато чувство. Бяха намерили своя лидер!
След 20 минути вървене стигнаха до дестинацията си. Екипа стигнаха до най-гъстата част на гората и видяха група от четири механични вълче подобни зверове , пазещи парче от картата. Размерът им беше същия като на истински вълк. Децата ги видяха отдалече и решиха да спрат за да обмислят как да се справят с това.
-Ами ако ги примамим с нещо ? Може да ги разсеем.-Предложи Акира.
-Не мисля , че са толкова глупави. Техните матрици са най-новите заедно с най-новия софтуер , така че такъв подход не би бил успешен , но телата им изглеждат крехки и тънко бронирани. Ако успеем да ги наръгаме с прътовете , имаме шанс. Ако успеят да ни счупят прътовете , можем да използваме ножовете си.- каза Келли.
-Звучи като план.Ако някой има да добави или предложи нещо сега е момента.-отговори Бен.
-Трябва да бъдем много внимателни , защото ако някой е наранен ядва ли ще можем да го спасим.- добави Кортана.
Всички кимнаха и бяха готови за битката. Всеки се подготви по свой собствен начин. Братята се нахъсваха , като говореха нещо на японски. Келли си до изостряше пръта , Кортана наблюдаваше вълците , а Бен поемаше дълбоко дъх и издишваше.
-Време е отбор. Да тръгваме.-Бен каза сериозно.
И отбора потегли. Бяха бързи и умели. Братята се катериха по дърветата и скачаха клон по клон , готови да нападнат отгоре , а останалите търчаха с пълна сила към металните зверове. С огън в очите и остри прътове в ръцете те бяха готови да разлеят роботска кръв.
-СЕГА !!!-Извика Бен. Братята се метнаха върху 2 различни метални звяра с прътове насочени към главите им и с едно движение ги убиха. Келли и Бен скочиха срещу единия и след 2 пръта в стомаха звяра не се движеше повече. Кортана извика за помощ , защото последния бе различен от останалите. По-едър , черен със сини светлини в очите .Той беше по-агресивен от другите. Опита се да повали Кортана , но тя се отдръпна точно на време. Братята се изстреляха към него.
-КОРТАНА МАХАЙ СЕ ОТ ТАМ!!!-Бен викна , но тя имаше други планове. Вместо да обърне гръб и да бяга към останалите , тя се обърна към звяра. Изгледа го с кръвожаден поглед и беше готова за атака. Тя взе пръта и ножът в двете си ръце и се втурна към чудовището от метал. Хвърли копието си към крака на звяра. Уцели го и той не можеше да се движи. То се опита да го изкара , но това само помогна на Кортана. Тя използва това в нейна полза , докато звяра махаше пръта тя започна да бяга към него. Изчака да стигне близо и тогава скочи. С нож в ръката и цел в главата с цяла сила заби ножът в окото на вълкът. Отбора гледаше смаяно. Не очакваха точно от нея това, но им хареса. Вълкът се гърчеше още малко , но след 1-2 минути умря.
-Добра работа Кортана.- каза Бен усмихнато.
-Е, добре беше.-отговори тя усмихнато.
-Да взимаме парчето карта и да се махаме оттук , отбор.
-Тук е !- извика Келли
-Чудесно.
Вървяха още десетина минути и решиха , че е време за добре заслужена почивка. Извадиха си боровинките и водата. Беше време за закуска.
-Добра работа отбор.Само още 3 предизвикателства и се прибираме.
Братята бяха особено доволни от себе си , защото смятаха че техния метод бе най-грациозен . Когато довършиха боровинките и водата се събраха да видят новото парче от картата.
-Според нея трябва да вървим още 35 минути на изток за да стигнем до предизвикателството , а на 4 километра от нашето местоположение има още една река. Предлагам да отидем първо там за ди си напълним кантиите.
-Добра идея Келли. Чухте я ! Хайде , събирайте се.- нареди Бен.
Поеха по пътя отново. След още 3 болезнени предизвикателства , които включваха изкатерване на скала , бой с роботски пиленгатор и отблъскването на малка армия от полу-роботи полу-клонинги , те стигнаха последната дестинация. Пребити , жадни и гладни , децата бяха щастливи , когато видяха "Усойник" да ги чака.
-Горд съм с вас , мога с радост да ви нарека приятели-възкликна Бен.
-Справихме се добре , мисля-каза засмяно Келли.
-Е , със сигурност си беше приключение.-се изсмя Кортана.
-Не бих го преживял с никой друг.-Акира отговори спокойно и Харуко поклати глава енергично.
В централата.
-Мисля , че се справиха приемливо.-един дълбок глас каза.
-Винаги може и по-добре !-каза друг.
-Но все пак това им е първата мисия.Трябва да бъдем по-снизходителни.
-Съгласен съм.За тези е нужно време !-каза женски глас.
-Права е. Това е само началото, дами и господа. Началото на една нова ера. От супер войници.
2
Минаха само 11 кратки години след това. "Децата" бяха на по 17 години и беше време да бъдат инжектирани със "серумът". Той подобрява скоростта на мозъка , подобрява силата на костите , ускорява силата до 10 пъти , очите могат да виждат до 2 по-надалеч от преди. Това бяха само едни от подобренията , от серумът. Имаше само един малък проблем , гаранцията за оцеляване след приема беше близо 33% , а ако отбора не оцелее всичкия им труд ще отиде на вятъра. Всички деца бяха приготвени за приема на серума, той се приема чрез инжекции в ръцете, краката и слепоочието. Учените започнаха да наместват децата в специалните капсули пригодени за тях. Те трябваше да влязът в тях защото след приема те няма да могат да контролират телата си. Това беше и противомярка ако един от тях реши да го избие на ярост и започне да троши медицинския клон от сградата , което има вероятност да се случи.
-Страх ли те е Бен ?- Пита Келли с разтреперен глас.
-Честно казано... насрах си гащите поне 3 пъти вече. - Се пошегува той.Това бе и неговия начин да прикрие колко наистина го бе страх.
-Дали ще оцелеем ?-Кортана пита.
-Че как ? Минахме през толкова много.Няма да умираме в няква мизерна лаборатория.-Акира отговори.
-Акира е прав екип. Изживяли сме толкова много , ако през това неможем значи сме ебати и слабаците.-Бен решително им каза.
-Искам да ви видя всичките след приема. Живи и подобрени. ЯСНО ЛИ Е ?
-ДА КАПИТАНЕ !!!-Извикаха всички надъхани.
Изпищя алармата в знак , че е време да започнат с процедурата и всеки започна да отива към капсолата си.
Чу се как грамофон се включва.
-ЗАПОЧВАНЕ СЛЕД 10 СЕКУНДИ. Бен дишаше и издишваше бързо. Толкова много мисли му протичаха през главата едновременно. Дали отбора ще е добре ? Дали наистина този серум работи ? Дали той ще оживее?
-СТОП !!! - Си каза той наум.
-Сега не е време за колебание.Трябва да съм решителен , смел и силен. Не за мен, а за отбора.
- 5 СЕКУНДИ ДО СТАРТ.-Гласа от грамофона се обади.
-Ех , сега или никога.- Бен си каза.
- 4
- 3
- 2
- 1
- СЕГА !
И в този миг инжекцийте се впиха в телата им. Усещането бе нещо ново за всички. Имаше и болка да , но беше нещо ново ... мистериозно усещане...след няколко секунди от това усещане нещо ново ги удари като тир хвърчащ по магистрала с 300 километра в час. Най-силната болка , която са усещали. Усещаха как телата им се разкъсваха. Малко по малко. Започна от гърба , продължи по ръцете , след това краката и като ракета се изстреля до главите им. Бен забеляза как 4 деца срещу него нямаха пулс и им течеше кръв от очите и ушите и после нищо... малките разкъсвания спряха... беше спокойно , но Бен знаеше , че ще има още и затова се подготви. Дори и това не му помогна от голямото количество адреналин инжектирано в него. Причината за адреналина бе за да се забърза ефекта на серума. Сърцата им туптяха като барабани на метал концерт. Сега е само въпрос на сила и издържливост. Трябваше да издържат още 30 секунди от това и процеса ще завърши. Бен трепереше адреналина смесен с болката и притеснението бяха твърде много за него. Ръцете му се бореха с металните окови около тях , 10 секунди остават агресивни мисли започват да му влизат в съзнанието. Как той иска да излезе от затовора на тази капсула , как иска да убие нещо да вложи тази нова сила в нещо и така той разби металните окови и капсулата. Изскочи от нея и започна да бие каквото му попадне от невинните учени до обурудването. Той неможеше да спре , трябва да продължи.. започна да тича към изхода. Кръв и пот се лееше от тялото му все едно бе фонтан.Започна да тича бавно , после по-бързо и по-бързо , той не усещаше скоростта си. Унищожавайки всичко по пътя си Бен намери изхода. 2 три тонни дебело подкрепени метални врати. Даже нямаха и шанс срещу този кръвожаден бик. Той се бе загубил в цялата тази агресия. Започна да тича към гората търсейки още смърт.
- КАПИТАНЕ ДА ИЗПРАТИМ ЛИ ХОРА ДА ГО СЪБЕРАТ ?!
- Мисля , че това не би помогнало редник.Не можем да го пипнем сега. Той трябва да се успокой , ако ли не....
Отбора започнаха да се пробуждат. Те се намериха на медицинските легла. Целите в бинтове. Те едва познаха един друг от тях.
- Е поне сме живи.-Се пошегува Келли.
- Направо...виж ни като от стар филм за мумий сме.-Каза Кортана.
- Подобрени ли сме ? - Акира пита.
- Предполагам ? - Брат му отговори.
- Чакайте малко. Къде е Бен ? - Келли пита притеснено. Те не бяха будни за да видят какво се бе случило.
- Може да е в друга стая Келли спокойно. Сигурна съм , че е добре. Най-вероятно още спи. Той би бил първия дето би искал да ни види.- Кортана увери Келли и се усмихна.
Бен беше дълбоко в гората. Още не на себе си. Зад него гората бе все едно митоорит я бе помел. Напълно разрушена. В този момент той долови миризмата на нещо живо. Мечка ? Може би лисица. Той се запъти на там.
- Как да процедираме шефе?
- Стегни си екипа намерете го и ми го доведете . ЖИВ МОЛЯ!
- Че как бе шефе. За вас всичко.
Медицинското крило беше близо до закусвалнята и затова Келли и Кортана решиха да вземат нещо за хапване. Братята решиха да останат. Не бяха гладни, решиха да спят , което бе чудесен шанс Кортана да разпита Келли , но тъй като още те не могат да контролират подобрените си тела им се наложи да вземат специални колички , които можеха да контролират с малък джойстик на левия лакътник. Те пристигнаха на закусвалнята. Келли реши да си вземе омлет със зеленчуци , а Кортана овесени ядки и кафе.
- Е ? Ти и Бен , а ? - Кортана пита Келли.
- Моля ?! И каква е основата на тази теория Кортана.
- Не е тероия Келли , а факт. Много добре знам как го гледаш и му говориш. Няма нищо срамно. Даже обратното радвам се за теб. Бен е отговорно момче и наш лидер. Пък и тази преса не е зле.
Келли се изчерви и си зарови лицето в дланите на ръцете си.
- Как не те е срам да говориш такива неща Кортана мръсницо така? - Се изсмя Келли.
- Знаеш че съм права.
- Предполагам , че си права. Наистина лидерските му способности са забележителни пък и забележителното му телосложение е знак , че се грижи да себе си.
- Е кога ще му кажеш ? Сигурна съм , че и той те харесва.
- Кога ? Аз даже не съм сигурна да ли съм достатъчно смела за това.
- Пълни глупости говориш Келли. Стягай се веднага и му казвай. Знам че и той те харесва.
- Откъде може да бъдеш сигурна ?
- То се вижда от 100 километра. Как ти обръща специално внимание , как ти говори и се отнася с теб. Още като го видим отивай да му казваш , а забележителния ти бюст и прасковено подобно дупе няма как да не го преластят.
- КОРТАНА ! - Изкивака Келли смейки се.
- Ама знаеш че е така Келли. - отвърна тя също смейки се.
След още малко смях и клюки те недоволно дочуха разговора на близощоящите войници.
- Разбра ли за инцидента в медицинското крило ? - Пита войника със зелана шапка.
- Не какво се случи ? - отвърна гологлавия му приятел.
- Имало е инцидент там. По време на инжектиране един бил побеснял.
- Побеснял? Какво искаш да кажеш ?
- Казвам каквото казвам. Явно инжекцийте са му дошли в повече. Освободил се от капсулата убил целия персонал в стаята и продължил до двете 3 тонни връти и ги отворил и избягъл.
- Батка тука вече ме будалкаш. Няма как някво си хлапе на скъпи анаболи да мине през 6 тона чиста стомана.
- Не ве майна. Така е .
- И сега к'во ? Ще го оставят да прави к'вото си иска ли ?
- Естесвено , че не. Централата да не са малоумни. Изпрати ли са отряда.
- Отряда ? Батка има 167 отряда на базата. Като ми кажеш само "отряда" нищо не разбирам/
- Виж са к'ъв си ве. Ти от намек не схващаш ли ве дебелоглавецо. Под отряда имам предвид отряд Хекса.
- Тоз пък.
- 100% съм сигурен. Имам приятел дето работи в централата той ми каза.
- Значи работата е дебела батинка.
- Да е.
- Господ да пази тоя сополанко , че ще му трябва. Ще го трепят ли ?
- Едва ли. Централата са хвърлили твърде много пари в програмата им. Сигурно ще го приберат и от там не знам ко ще го праят.
- Ба тука скука няма ве брат.
Бен спеше в калта , но беше събуден от стъпки. Не обикновенни. Тези бяха по-тежки. Бен веднага се изправи и тръгна след тях. Бен беше на около стотина метра от тях. Беше решен да им сложи край. С решителност в очите и нужда от предизвикателсто той побегна.
-60 метра не север. Целта се приближава бързо.
- Помнете без истински амуниций. Само с конските приспитвателни.
-Разбрано капитане.
-42 метра и бързо се приближава сър.
-Стойте един до друг. Делта формация екип.
-21 метра и се преближава.
-СТОЙТЕ!!
-16
-ДРЪЖТЕ!
- 8 МЕТРА СЪР.
Видаше се как дърветата се люлееха зад Бен. Той беше бърз и силен.
-ОГЪН ПО ЦЕЛТААААААААА!!!
Целия отряд от 8 човека започнаха да стрелят Бен със най-силния приспивателен на света. Той изяде 12 инжекций , но нямаше спиране.
Той помете трима души и си стовари кървясалите юмрици по лицата им , чупейки каските и черепите им , но не беше свършил. Той си обърна вниманието към войника с червена броня. Хвана го за торсото и го хвърли към близкото дърво. Каската падна и под нея се показа червена дълга коса.
- МАРГО МАХНИ СЕ ОТ ТАМ ВЕДНАГА.-Изкреща капитна.
Тя започна да бяга към екипа зад нея , а те през цялото време го стреляха с конското успокоително и то започна да работи. Той започна да се забавя малко по малко докато най-накрая звярат беше повален. Лежеше паднал и победен.
- Централа ? Приемате ли ?
- Тук сме капитане.
- Мисията успешна. Прибираме го. Пратете Усойник да ни събере. Имаме ранени.
- Разбрано.Добра работа. До скоро екип. Централа край.
Келли и Корана се прибраха в медицинското крило шокирани. Бен ? Той ? От всички хора на света той да загуби контрол ? Отбора беше съкрушен. Лежаха на леглата си морално победени. След няколко часа лежане отбора реши да излезе на въздух. Скочиха в количките си и поеха до терасите на закусвалнята. По пътя обаче го видяха. Беше заспал на количката на която го возиха. Целия в засъхнала кръв и кал. Келли пребледня. За първи път го виждаше толкова безсилен. Те го отвеждаха в медицинското крило. Келли се опита да ги последва , но нямаше разрешение сега да влиза. Тя се върна при екипа и им съобщи видяното.
- От него ще стане войник , а ?
- Със сигурност !
Следва продължение
© Aahhahah hahahahah All rights reserved.