Пътуваха още малко и пристигнаха.

- Тук сме!- Каза шофьора.                            

- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.

Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.

- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана.

Входът е в по средата на кораба. Едни големи врати са отворени и се вижда как екипажа се качва.Екипа се качиха и капитана Ерик Армстронг на "Пионер" започна да ги разхожда из него.Показа им хангара със самолетите, закусвалнята, медицинското крило, оръжейната, лабораторията и техните стаи.Нареди им след като се настанят по стаите си да дойдат да го видят в контролната зала.Те се разпръснаха по назначените им места.Келли подреди различни сувенири по бюрото си, братята носеха една малко дръвче с тях, Кортана подреди любимите си книги, а Бен сложи снимка на майка си и баща си до леглото му.

След като си разопаковаха багажа, екипа отидоха при капитана както им бе наредено.Те и останалата част от екипажа са извикани в най-голямото помещение на целия кораб, хангара.В хангара са подредени столове и един голям екран пред тях.Екипа седнаха, където има място и не след дълго капитана излезе пред белия екран.Започна да обяснява различните планети през които ще минат.

- Това е всичко засега. - Капитана каза на микрофона пред него.

- Готови ли сте да направите история? - Пита с дяволска усмивка.

- ДА СЪР! - Всички извикаха!

- Чудесно! Всичко по местата!Излитаме след един час!

И така всички се разотиваха, бързайки към задълженията си. Отбора трябва да отидат на палубата при Капитана. Тяхната главна задача е да пазят него и екипът му, но той има правото да ги праща и на мисии.

- По местата. - Ерик каза.

На палубата има седемнайсет души плюс Бен, Келли, Кортана и братята.Всички седнаха на специални седалки.Те са черни на цвят с червени ленти отстрани и метална част , която е на гърба на седалката се сваля за да пази седящия.

- Пуснете двигателите.

От двигателите се изстреля синя светлина, отне им няколко минути да загреят и "Пионер" полетя!

Пътуват трийсет и седем дена и стигнаха до първата планета "Аргус".На нея откриха различни нови материали, но нищо особено.Животът на тази планета не може да бъде защото температурата е твърде ниска.Само роботи можеха да слязат до планетата за да намерят ресурси, а кораба стои в космоса. Следващата е "Улудаг".На нея има живот! Различни животни, но всичките опасни.И на нея живот не може да има.

Най-накрая стигнаха до планетата "Акуа".Водна планета.От кораба подготвят совалката "Врабче".В нея има многобройни машини и всичките са за проучване.Няма оръжия на нея.Капитана реши да изпрати Келли с тях за всеки случай ако стане нещо неочаквано. От палубата тя се спусна към лабораторията за да ѝ сложат бронята. Оттам мина край оръжейната и вместо снайпера си тя взе автомат "Малик"."Малик" е с нисък калибър, но за сметка на това скоростта му на огън бе двойна от стандартните автомати.Екипирана с бронята си и оръжието си тя тръгна към хангара.Там видя Бен.Той седеше на един метална щайги.Келли се усмихна.

- Какво правиш тук? -Тя го пита с усмивка.

-Тук съм да те изпратя. -Каза и я погали по бузата.

Тя хвана ръката му, с която той и държеше бузата и го погледна в очите.

-Разбира се главен.

- Главен ? - Той я пита докато се смееше.

-Не бях чувал това от доста време. - И продължи да се смее.

Келли го удари леко по рамото и се смееше с него.

- Но сериозно, пази се не знаем какво има там долу.

- Имай малко доверие на най-добрият снайперист на планетата! - Му каза с игрива усмивка и тръгна към совалката.

В Келли се разлетяха пеперуди, че Бен бе там да я изпрати.Напомни и за по-големия и брат.

Совалката беше с продълговата форма със сгъваеми крила на двете и страни.Крилата са сини на цвят, а останалата част от совалката оранжева.Келли влезе в нея и вътре всякакви машини издаваха различни звуци в знак, че са готови за ползване.Освен звуци всяка машина има неин си цвят.На борда има трима учени.Две жени и един мъж.Двете жени са сестри:Скарлет и Бекки, а мъжът бе техника на кораба.Казва се Мило.След като се ръкостискаха Келли ги пита:

-След колко време можем да тръгнем?

-Когато кажете. - Скарлет отговори.

-Чудесно.Машините в изправност ли са?

- Всичко е на сто процента! -Мило каза.

-Добре, заемете места.

Скарлет и Бекки седнаха най-отпред защото управляваха кораба, Келли и Мило отзад.Питаха по радио разрешение от кораба за излитане, след потвърждение совалката се издигна и потегли.

Докато търсиха място къде да се приземят Келли наблюдаваше планетата.Небето не е синьо като на Земята, то е тъмно зелено, дървета преобладаваха, има реки навсякъде, чудати животни тичаха, почвата е оранжева на цвят, а от нея електриково зелена трева растеше.След малко търсене Скарлет намери място къде да се приземи.Преди да слязат обаче, екипа на кораба трябва да облекат специалните си костюми.Те са бели на цвят със сини линии. Имат специални екрани на китките на които има компас, карта на зоната в която са (По-рано сканирана от кораба) както и жизнените си процеси.Освен това носят и шлемове, с които могат да дишат.Вратите се отвориха и екипа слезе.Всички стояха и поемаха гледката.Високите дървета с лилави точки по тях, различните реки с различен цвят, летящите животни в небето.

-Атмосферата може да се диша. -Мило заяви.

Всички, освен Келли , си свалиха шлемовете и поеха въздуха.

-Толкова чист! - Бекки отбеляза.

-Има толкова различен аромат от колкото на земята. -Скарлет забеляза.

-Още не са открили петрола явно! -Мило заяви докато си сваляше шлема.

-Имаме работа да вършим екип.Да почваме. -Келли командва.

Мило и Бекки започнаха да изкарват многобройните машини от"Врабче".Скарлет почна да борави с машината "Еко".Освен да управлява кораба, тя е и ботанист.От машината взе голямото острие и го заби в корена на близкото дърво.Машината и нарисува"карта" на еко системата.От нея разбра, че всяко растение е свързано с центъра на планетата.

-Те си помагат едно на друго! -Възкликна Скарлет.

Докато тя правеше това Бекки разтовари машината за анализиране на атмосферата.Благодарение на подобреното и зрение Келли забеляза нещо в далечината.Земята трепереше.

- Качвайте се в совалката веднага. -Спокойно нареди Келли.

- Какво става? -Мило пита.

- ВЕДНАГА КАЗАХ! - Извика Келли.

- Ами машините? -Скарлет я пита докато бързаше към совалката.

- Нямаме време, ще се върнем за тях после.

Келли се увери, че всички са на борда преди и тя да се качи.Докато тичаше към него , обаче от земята изскочи черно създание с жълти петна, дълго тяло, но с къси крайници и дълго шест метра, и докато е във въздуха се насочи към Келли.Тя бе бърза и скочи наляво, сполучливо избягвайки черното животно.Извади оръжието си и започна да стреля по него, но то вече беше под земята.Нямаше друга опция освен да се качи на едно от дърветата. Включи инфрачервения режим на шлема си и наблюдава как звяра е под земята и заобикаля дървото на което стой.

- Мамка му. - Си каза.

Тя търпеливо чака то да изскочи, а останалите можеха само да я гледат. След няколко секунди чакане то се появи с отворена уста готово да я глътне, но тя скочи към него и с два ножа в ръце го наръга в очите и главата. Животното се гърчи от болка, а Келли не спира да го ръга в очите и главата докато най-накрая то умря. Свърза се с кораба и съобщи станалото.От "Пионер" пратиха още една совалка за да съберат умрялото животно. Келли се отърси от кръвта на животното и тръгна към "Врабче".Екипа я гледаха смаяно. Не знаеха какво да кажат.

- Какво чакате? Да тръгваме. - Им каза Келли докато сядаше на мястото си.

- Веднага! -Бекки каза и подготви совалката за излитане.

- Ами машините? - Мило пита.

- От кораба изпращат друга совалка, те ще ги вземат. - Му отговори Келли.

- Ясно.

Те пристигнаха на кораба и на хангара ги чакаха отбор учени с бели костюми.Отбора слязоха и учените помолиха Келли да дойде с тях.Закараха я в лабораторията, където я почистиха. Изкъпа се в една от баните на лабораторията, облече си бял потник , военни панталони и черните кожени ботуши. Тя излезе и се запъти към стола за да си вземе обяд.

- Добра работа. - И каза Бен, които седеше пред входа на лабораторията.

- Е, нали знаеш, да убивам черни зверове беше в договора. - Се пошегува тя.

Той я прегърна и я целуна по челото.

- Гладна ?

- Мога да хапна, да.

-Тъкмо ще ми разкажеш как е там долу.И се запътиха към стола.

Долу на планетата :

- Да направим ли контакт с тях? -Дълбок глас пита.

- Не още, искам да ги наблюдавам още малко. -Друг отговори.

- Ако са агресивни? Жената с костюма се справи много бързо с Айцеклона. - Трети глас се обади.

- Спокойно братя. Имайте търпение.