Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как тежестта на гърдите му се увеличава зареди гръдната броня. Приятно за него чувство, чувството на тежест, чувство на сигурност.
Майкъл започна да им обяснява подобренията на броните им.
-Технологията се развива със светлина скорост, ние се стараем и броните да получат същото. На Бен бронята е по-лека и по-силна, както и оръжията са сменени от куршуми на плазма и лазери. "Спасителя" на Келли също има драстична промяна. Освен да лекува рани, сега може и да увеличава капацитета на щита на броните. Бронята на Кортана е по-лека, което я прави още по мобилна и бърза. "Носорог" е напълно преработена. Материала е сменен от тежък към по-лек и по силен. Това се дължи с инсталиране на плазмен щит на всички брони. На "Носорог" щита е с най-дебел, както и бронята му има седем нови слоя. Оръжието му "Голиат" също е ново, вместо патрони изстрелва плазма и вече не се нуждае от батерия. Тя вече може да се презарежда с големи квадратни кутии. "Разорителя" е нов и подобрен. Също с плазма, но с по-голяма сила отпреди.
Всички тези нови подобрения ги караха те да се чувстват непобедими.
След като се запознаха с подобренията си, те бяха готови за тръгване. Бен благодари на Майкъл и екипа му. И с това те тръгнаха към телепортера.
Акт 2 : Упадък :
Пристигнаха пред телепортера малко след разговора им с Майкъл. Той представляваше един син кръг на земята с различни писания по него. Петимата стъпиха на него и мигновено бяха "преместени" от лабораторията до най-близкото село до целта им. Те не изчакаха дори и секунда. Чувстваха се малко замаяни, но то отмина след минути. Бояха се, че в селцето може да има шпиони и решиха да се движат в гората. Бен е най-отпред а зад него са Келли , Кортана и братята. Бен, докато тича, наблюдава как Циените работят. Използваха странни машини за да преработват земята си. Малки деца си играят с топка, която по-късно се превърна в малък робот и в други различни форми. Стари жени четат приказки, майки помагат на бащите с работата по земята. Едно нормално селце. Защо е толкова близо до небостъргача? Няма смисъл. Село до изоставен небостъргач? Бен няма време да мисли за такива тривиални въпроси. Трябва да се фокусира на мисията. Тичаха още 10 минути и пристигнаха. Но не се показаха веднага. Бен нареди всички да се разпръснат по храстите и да обиколят небостъргача. Той се намира в изоставения град "Аврора". Целия град има брада от различна зеленина. Болестта забързва растежа на растенията все пак. След кратко оглеждане на района екипа установи, че е безопасно да влязат вътре. Отвориха главните врати и се скриха зад вече не използваните мебели. Бен нареди да бъдат пуснати скенерите на шлемовете им. Огледаха фоайето, чисто. Няма знак за живи организми. Продължават до първия етаж на небостъргача по спиралните стълби. Бен първи се появи от стълбите, отново, нищо. Той спря и каза на отбора :
-Да не забравяме първата си цел. Трябва да се качим на последния етаж и да детонираме разпръсквателя. Акира подготви експлозивите. Не изключвайте скенерите, не искам да бъдем изненадани.
-Разбрано! -Отговориха всички.
-Добре тогава, да не спираме.
Продължиха по стълбите. Небостъргача има двайсет и седем етажа, чака ги дълъг път. Стигнаха до петия етаж и докато изкачват стълбите се чу изстрел. Всички веднага се обърнаха, но не видяха нищо.
-НАМЕРЕТЕ ПРИКРИТИЕ!!! -Извика Бен и започна да бяга към близките колони.
Но Харуко се оказа твърде бавен, изстрелът беше бавен, но насочен. Не е патрон, нито плазма. Но е достатъчно силен да пробие щита както и всичките слоеве на бронята му. Веднъж забил се , той започна да се върти във вътрешностите на Харуко и не след дълго експлодира. Тялото му се разпиля на хиляди части, а екипа може само да стой.
-КАКВО!? -Кортана извика.
-КАК УСПЯХА ДА ГО НАПРАВЯТ ?! -ТА НАЛИ БРОНИТЕ СА ПО-СИЛНИ ОТПРЕДИ ?!
-Замълчи Кортана. -Бен каза спокойно.
-Сега не е време за паника. Успокои се.
-АМА КАК ТАКА ДА СЕ УСПО..-И преди да довърши, през прикритието което беше застанала зад, главата и беше посрещната със същия куршум както и Харуко.
-Какво правим сега Бен? -Келли пита.
-Да бягаме ли? -Акира пита.
-Не. Мисията, преди всичко. Акира искам да взривиш стената зад нас. -Бен нареди.
-Защо?! -Питаха и двамата.
-Ако взривим стената ще можем да се покатерим от външността и да стигнем до покрива. Оттам, се качваме до двайсет и седмия етаж. Сега, моля те , ПОБЪРЗАЙ !!!
-ВЕДНАГА !
Тя и Бен хвърлиха по една димка и така прикрихат Акира докато слага експлозива. Не спряха да бъдат обстрелвани, но след няколко минути Акира изръси дългоочакваните думи:
-ГОТОВ СЪМ СЪР!
-ГРЪМНИ Я!!!!!
Стената избухна, но не нарани остатъка от екипа, само щитовете им бяха изтощени и им трябваше време да презаредят. Не беше важно засега, благодарение на обувките им те можеха да изкатерят външната част на небостъргача без проблем. Келли излезе първа, Бен направи път на Акира да тръгне, но уви, беше уцелен със същият патрон като Харуко и Кортана. Бен не можеше да направи нищо друго освен да вземе експолозивите и да го остави. Докато изкачват Келли пита Бен по радиото:
-Акира?
-Не. -Отговори той.
Най-накрая стигнаха покрива, където за тяхно учудване, видяха, че разпръсквателя. Той, служеше като машина за пръскане на антидота за болестта на циените. Те бяха уплашени, че терористите могат да го използват за да изстрелят друг вида зараза или друго подобно вещество.
-Келли прикривай ме, слагам експлозивите сега. -Бен каза и започна да вади експлозивите и ги поставя.
-Няма проблеми, но как ще слезем ?
-Ако скочим от тук, ще можем да паднем на съседната сграда точно пред нас.
-Разбрано.
И точно когато тези думи напуснаха устата й група терористи се показаха срещу нея.
-КЕЛЛИ НЕ !!! -Извика Бен и пусна подготвената за избухване бомба, но той отново беше твърде бавен. Дори и с подобрените си рефлекси Келли не можа да избегне вълната от плазма и куршуми, които тя понесе. Тя няма къде да се прикрие щитът и батерията му се изтощиха и остана само бронята да я пази, която не след дълго и тя издаде. Бен успя да я вземе в ръцете си, обърна се и побягна.
-Майната ви.- Каза под носа си Бен и взриви експлозива, но не изчисли правилно колко време му трябваше и понесе повече от експлозията от колкото трябваше. Той и Келли се тласнаха падайки Бен гледаше само лицето на Келли. Докато бягаше не забеляза, че шлемът й е паднал. Падайки, всичко му се стори на забавен каданс. Вижда как косата на Келли се премята наляво и надясно, как по лицето й има кръв, как устните й треперят от болка и как тя си поема най-вероятно един от последните си дъхове. Те не улучиха сградата на, която трябваше да паднат, а се сблъскаха със стената Бен пое удара с гърба си. Продължиха да падат, но дърветата под тях бяха достатъчно гъсти и меки, че да поемат падането им. Озоваха се на земята. На Бен му няма нищо, а на Келли... Той свали шлема си и я държи в ръцете си. Тя отвори очи и с усмивка му каза:
- Е, изглежда, че аз бях дотук!
Бен преглътна и нещо се случи в главата му, току що започна да асимилира, че неговото семейство умря и сега и Келли умира.
Протегна ръце и хвана лицето ми. Ръцете й бяха толкова меки и топли. Тя ми промърмори нещо:
-Искам да знаеш, че ти си най-скъпото нещо за мен. Моята упора, моя най-добър приятел и най-близък човек. Ако имах проблеми винаги идвах при тебе. Ако бях притеснена винаги идвах при тебе и ти ме караше да се смея на твоите глупави шеги. Ако се чувствах тъжна идвах при тебе и ти ме прегръщаше.
Докато тя говореше аз не можах да понесе повече болка. Най-силната болка, която съм изпитвал през целия си живот. Все едно сърцето ми кърви отвътре. Почнах да плача с нея. Но това не я спря да говори макар и тихо тя не спря:
-Ако се чувствах щастлива винаги бързах да го споделя с теб, ако се чувствах загубена знаех, че ти винаги ще си там за да ми покажеш пътя. Бен ти си моят най-ценен човек на този свят, обичам те. Не се променяй.
Погледите ни стояха още малко свързани, но почнах да усещам как ръцете й почнаха да се отпускат паднаха на земята, а аз не можех да направя нищо. Нищо освен да крещя от болка. Даже не можех и да кажа "И аз те обичам". Просто стоях, докато тя умира в ръцете ми. Колко може да съм слаб? Не спрях да плача и опрях главата на гърдите и. Започнах да повтарям:
-Не си тръгвай, Не си тръгвай, Не си тръгвай, Не си тръгвай, Не си тръгвай, Не си тръгвай, Не си тръгвай, Не си тръгвай, Не ме оставай сам. Моля те... не и ти.
Бе твърде късно, нея я нямаше. Около мен, сякаш нищо не се е случило. Дърветата още се люлееха от вятъра, птиците още летят. Дъжд започна да вали. Лицето й започна да се мокри. А аз, стоя, замръзнал. Болката, като болест, се разпространява по тялото ми. Не усещам нищо. Ръцете ми са отпуснати и стоят в калта. Стоя на колене пред нея, а тя... толкова красива. Все едно спи. Все едно нищо не се е случило. Чувам как капките дъжд се разбиват в земята и се чувствам още по-зле. Погледът ми втренчен в нея. Но аз гледам, а не виждам. Съзнанието ми заето с повтаряне на днешните събития. Как и казах добро утро, как я целунах по челото. Топлата й прегръдка преди да влезем в лабораторията и думите й: Всичко ще бъде наред. Нейната усмивка, светла като слънце и красива... толкова красива. Правите и зъби наредени като кристали, червените й големи устни, сините й очи напомнящи на океани. Малкото й, но силно тяло. Русата й коса, като златна река тече по гърба й. Чувам как коли се приближават. Не ми пука. Не спира да вали. Защо? Защо станаха всички тези неща? Защо не спечелих? Защо не можех да ги защитя? Защо не можех да защитя нея ? Защо оставих да ни бият някакви терористи? Защо не се представих по-добре?
Виждам как войници идват и ме бутат по рамото. Говорят ми нещо, не ми пука. Пипат й врата. Проверяват за пулс. Искам да ударя този които я пипа, но нямам сили. Ръцете ми не могат да мръднат. Небето се разпада. Дърветата потъват в земята. Къде съм? Не мога повече. Искам почивка. Това е лош сън. Ами да. Сега ще се събудя.
И с това Бен припадна. Главата му удари студения цимент.
Акт 3 : Алкохол , Самосъжаление и Ярост :
© Aahhahah hahahahah All rights reserved.