Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гърдите си. Голите ù стъпала докоснаха затоплената от слънцето бетонена плоча на таванската тераса, погледът ù погали боядисаната в зелено малка вратичка на таванската стая, толкова спомени имаше зад нея. С трепереща от вълнение длан потърси ключа под последната кeремида над ръждясалия олук, изкривен от вятъра и времето. Радостна усмивка се плъзна по устните ù, щом докоснa с пръсти ключа. Шумът от превъртането на ключа погъделичка слуха ù. Cлед дълги години бе събрала смелост да се докосне до спомените си.
Таванската стая бе задушна и мрачна, нямаше ги плетениците с чесън и лук, липсваха тиганите за лютеница и варела, в който баба ù вареше бурканите с компот. Преглътна с мъка и се огледа, търс ...