Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особеност и човек престава да ù обръща внимание.
Аз с моята постоянно опитвам да свикна, но не зная дали се справям. Става дума за начина, по който свързвам всеки мой познат с някакъв аромат. Не зная точно как се случва, но веднъж уловено, това ухание остава като запечатано в мен, и всеки път носи своя индивидуализъм.
Помня когато се случи за първи път - бях още малко момче. На гости на мама дойде нейна приятелка от чужбина, която ù подари парфюм. Мама с благоговение отвори изящното шишенце и дискретно вдъхна:
- Боже, забележителен аромат! - въздъхна. - Никога не съм усещала нещо по-изящно!
- Защото това е аромат на любов - усмихна се гостенката, а после погледна към мен и ми намигна. Сигурно защот ...