Последните звуци от песента на работниците заглъхнаха и след тях остана само птичето чуруликане, което надвечер се превърна в поредния концерт на парка. Тази вечер нов зрител беше още пресният асфалт по алеята, който се любуваше на обстановката около себе си.
На другия ден мекото есенно слънце беше извело хората в парка, те се радваха и любуваха на почивката си. Мнозина се спираха и на чешмичката, течаща до самата алея. Част от водата се спускаше по новия асфалт и караше черната му повърност да лъщи и да отразява като огледало. Хората минаваха и неусетно спираха поглед върху него, а малките деца учудено слушаха обясненията на родителите си за това чудновато физично явление. Асфалтът беше горд от вниманието на минувачите и се радваше, че са го разстлали именно тук.
По обяд задуха лек вятър и хората започната да слагат по-дебелите си дрехи. Дърветата по алеята засипаха тихо жълтите си листа, които се заиграваха във въздуха за кратко и падаха безутешно върху лъщящия асфалт. Вятърът задухв ...