Асистент (от поредицата "Бакойски хроники")
Откакто се записах в медицинско училище, цялото село, начело с моите родители, започнаха да гледат на мен като на бъдещ магистър в областта на медицинските науки. Когато си идвах през ваканциите, към къщи се устремяваше дълга върволица от пациенти – един вдигнал кръвното, друг се запекъл, трети просто да ме информира за здравословното си състояние… Помагах им със съвети, доколкото се простираха знанията им. Но най-доволни оставаха когато ги изслушвах най-търпеливо и когато им казвах, че могат да разчитат на моята помощ, каквото и да им се случи.
Един ден, още не бях прекрачил прага и баща ми рече:
- Имаш спешен случай. Бай ти Сава е много болен. Направо бере душа. Иска да го прегледаш.
- Защо не повикат „Бърза помощ”? Пък и аз още не съм се дипломирал.
- Какво-о? – ядоса се баща ми. – Момченце, ти знаеш ли какъв приятел ми е бай ти Сава? Знаеш ли що ракия съм му изпил? Що пари ми е давал на заем? И никога до днес не ме е попитал кога ще му ги ...