***

     „ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яростта му вилнееше с пълна сила, а от Висшата му студенина не беше останало нищо. „ Много важно, че си ядосан…” – отново си припомни редиците от символи, които го заляха идващи от нисшата му половинка. Тя дори не беше разбрала, че ги беше изпратила към него. Нещо в него се променяше, извиваше и пукаше. А тя? Тя му противоречеше! „ Половинка?! Светли ми глупости! Той нямаше половинка, не и такава, с която да се слее.” Натаниелл се опитваше да изкара целият потоп от нажежена ярост от ядрото на аурата си. Силата, с която вилнееше, беше достойна по интензитет на собственика си и можеше да разбие половината воинска сила на Вамперите. „ Тя нищо не може да прави – нито беше чиста, нито познава законите…Кой я знае , въобще и дали е преминала повече от едно изпитание?!” – вилнееше в себе си Сияйния генерал. При всеки опит да си помисли за някоя Висша Ауриста, очаквайки да го обхване някакво енергийно вълнение, той оставяше разочарован. Всеки път високомерната му студенина се завръщаше, но не беше така сияйна, както преди да довлече двете нисши от Купола на възвръщащите се. Нямаше никакво намерение да се поддава на дразнещите мисли на Мага – той все пак беше роден от най-чистата част, а тя можеше да си тълкува нещата, така, както си иска. „ Все пак и тя не е родена Висша, а е станала след изпитание и избор.” – доволен и някак успокоен си помисли той. Щеше да се справи, разбира се. Та, той беше Сияйният генерал! Познаваше достатъчно добре вамперите, за да усети вълнение в редиците им и да предупреди за бъдещо нападение, макар след създаването на Айда, нещата малко да се бяха успокоили. И все пак…Оставаше това със Зини…Аурата му отново потъмня. И след толкова време не разбираше близката си родна посестрима. Не знаеше как може да възнегодува срещу своите в името на един вампер. Това погуби и Габриел. Беше спорил с него,но твърдоглавата особа на Старшият жрец на Аурис не прие доводите на генерала си. Габриел ги беше отхвърлил така, все едно Налл нямаше никаква представа от вампери и междуенергийни войни. „ Ти си още прекалено чист, за да осъзнаеш как стоят нещата, Налл!” – му бе казал за последно Габриел, - Ще дойде и твоят светлинен миг и тогава ще разбереш!” Проклетия светъл миг на разбирането, така и не беше дошъл за Натаниелл. Той все още не можеше да си отговори защо се случи загубата на Зиновия и Габриел – Висши, които имаха много светлинно време, но които сами бяха избрали претопяването и/или изпиването.

       Беше се изчерпал. Време беше да се прибира, а онова в покоите му, просто щеше да го игнорира, възможно най-дълго. И така си имаше прекалено много задължения, че да позволява на някаква си нисша да го дразни и…
      - Какво-о-о?! – викът, който беше страшен тътен разцепи черното пространство и между двете половини се появи лъч чиста светлина, примесен с розово-пурпурно сияние.” Упорита и нагла нисша! Казах ти да не пипаш нищо! Защо всичко правиш на обратно…Медальонът…” Натаниелл, трети наследник на трона на Висшите, Генерал на Сияйните и син на Великият страж на Куполът на Стълбата избухна в искри и се разми в светлината. Буреносните простори, където рядко някой посмяваше да се весне, особено след като знаеше, че Сияйният генерал е там, останаха празни, но все още разтърсващи се от тътена и енергията, с които ги бяха наситили.

***

     Не си беше лесно да бъдеш нито нисш, нито висш. Нисшите все имаше кой да ги тъпче, дърпа, пие и ако не  се случат тези три неща, абсолютно винаги можеха да бъдат премачкани от работа по чесновите полета. Висшите пък трябваше да спазват протоколи, закони, изисквания, или ако не покриваш напълно очакванията да си висш, започваш да дразниш себеподобните си.Всичко по –низше от Великите ауристи те обичаха да държат под власт и да наблюдават, че да се чувстват още по-велики, защото когато се сравняваха тайно един с друг, все намираха някое  несъвършенство и в самите си енергийни сърцевини.
     Подобни енергийни мисли вълнуваха Даника и те бяха породени от дразнещият я Висш. Тя беше останала сама в реещите се покои. Не знаеше какво да прави. Разбира се, че нямаше да знае! Нормално беше, при условие, че само преди няколко светлинни мига живееше по някакъв си изкривен график, водещ до пълно претопяване или заличаване на формата, в която си се родил. График, състоящ се от събуждане, хранене, работа, прибиране, хранене и заспиване. Между всичко това виси страхът от чакането и въпросът : Кога всичко ще свърши? Имаше ли край, ако все някога имаше и начало? А между двете – винаги туптеше енергийно движение. Вече не знаеше, в какво да вярва или в какво не. И все пак…
    Огледа се. В началото, докато той беше в покоите тя не беше забелязала колко  е препълнено пространството. Всъщност, когато той беше наоколо всичко друго и се виждаше малко и незначително пред сиянието и грубата сила на Висшият. Сега обаче, сякаш погледът и се приспособяваше към приглушената сияйна светлина. Очите и обходиха очертанията на широкото висящо в пространството легло, на обсипаните в златно сияние тънки табли, разместващи се, като пъзел в пространството и служещи за етажерки, млечнобелият фотьойл с мека тапицерия, върху която все още светлееше златната туника, захвърлена от собственика си. Таблите, се пренареждаха непрестанно и бяха препълнени с различни по вид и естество шишенца, кутийки и сферички. В стремежът си да огледа всичко Даника  опря дланта си в живата стена и под нея просветна тайник, в който блестяха като разноцветни камъчета стотици лъскави дрънкулки. Напуши я смях. „ Ама че е суетен!” – изстреля енергиен поток мисли сърцевината и, - „ Чист Вампер, само където е сияен!” Не можа да се сдържи и звънкият и смях зазвуча в покоите. Стотици просветващи искри се разпиляха около нея, като снежинки. „ Снежинки?!” – Даника беше толкова изумена, не само от явлението, което видимо беше изблик от звучният и смях, но и от това, че си спомни какво бяха снежинките. Красиви кристали от замразена вода – това бяха. Замисленият и поглед обходи местата, където бяха паднали избухналите светлинни кристалчета. „ Като студ, носещ топлина. – просветна дълбоко в нея. А дали беше възможно студът да носеше топлина? Даника сама не знаеше, но се почувства някак по –различно от това, че още един бегъл спомен от изпитанието, в което беше съгрешила и заради което бе попаднала в Къртичините се беше завърнал и изпълнил женската и сърцевина. Тя се завъртя и се усети по-плавна и лека. Нещо в нея затрептя сгряващо и пулсиращо. Хубаво беше да знаеш нещо за себе си, което си мислел, че завинаги е изгубено. И тогава го видя – странен светещ конус – върхът сочеше надолу, а в него живо плуваше наситено черна и пурпурна плазма, в която се прокрадваха лазурно-златни нишки. Тя се приближи и протегна ръка. Върхът на конуса опря в дланта и сякаш хиляди пясъчни вихри се изляха в пространството. „ Ама какво?!” – беше толкова изумена, че в първия миг, дори не осъзна, че вижда някаква част от Айда и някакви черни простори, в които страшно се гонеха електрически мълнии. .” Упорита и нагла нисша! Казах ти да не пипаш нищо! Защо всичко правиш на обратно…Медальонът…”- прогърмя дълбоко в нея гласът на Висшият. Настръхна цялата. „ Този пък!” – просветна в нея и само миг светлина отлетя, пурпурен вихър излезе от конуса и  я засмука.

***

  Натаниелл не успя да възстанови концентрацията си, но поне омекоти удара. Ако, разбира се, стръковете пепелна трева, можеха да се нарекат омекотяване. Тя имаше остри шипове и успяваше да създаде доста дискомфорт на енергийната аура. Сърбежът го обхвана само миг след като усети пиперливите иглички, като намеса в енергийното си поле. „ Колко време им трябва? Не повече от миг. Ще бъда разочарован ако минат два или три.” – се помисли той. Сияйна аура като неговата създаваше силни вълнови полета в малкото парче земя, което бяха оставили за Висшите вампери. Да, то беше на обратната страна на Айда, но беше неприкосновена територия и тук Висшите влизаха само при нужда от спешни преговори. В противен случай ставаха непредвидими вълнения в енергията на Аурис и се започваше нова война. На всичкото отгоре беше изцедил голямо количество заряд в Буреносните простори и това го правеше уязвим в земя, в която всеки източник на светла аура беше като опиат за обитателите. „ Ако само те докопам, обещавам, че ще те затворя в много по-тясно пространство от проклетите Къртичини!” – отправи той закана към нисшата. Нямаше представа защо след толкова много енергийни времеви потоци му се падна точно тя. Нямаше представа дали Мага беше права или не, но ако въобще се справеше някак със ситуацията да се намира в сърцевината на Вамперското главно сборище и да не предизвика нова война, със сигурност щеше да я окове и държи далеч от себе си. Тя просто беше опасна. На всичкото отгоре, за да намери медальона, освен тътен, беше получила от него и всевиждащо зрение. Вече се чувстваше като ограбен и изстискан…
    - Я да видим кой ни е дошъл на посещение! – гласът застърга по енергийните му рецептори. Налл се изправи и впи взор в тъмните дълбини на Висшият вампер. 
     - Разочарован съм Куртан*, минаха повече от два мига. Не се поддържаш май или ти липсва топла енергия. – отвърна му Налл, опитвайки се да събере всичката му останала сила, за да се приготви и успее да се защити.
     - А аз мисля, Сияйни, че някой ми изпраща голямо угощение в твое лице.
И двамата бяха настръхнали. Зад Куртан вече се нареждаха пълчища от вампери – войници. Те двамата си имаха  стара вражда. Това, че точно този Висш Вампер беше залюбила посестримата на Налл, Светлата Зиновия, утежняваше още повече търпимостта на двамата един към друг. При всяка битка те се вкопчваха, стига Натаниелл да можеше да докопа Вампера, защото той ловко насъскваше всичко срещу генерала, за да му създава достатъчно работа и да не се занимава с него.       
   Куртан не чака. Вамперът усещаше намаленият интензитет на сила в опонента си и го нападна. Силната черна вълна, засмукваща светла енергия се изстреля. В това време между двамата се отвори дупка и Даника почти се строполи върху нападателя на Налл. Черната вълна се стопи по средата на пътя, но вампера се окопити почти веднага, и все пак не достатъчно бързо, защото силната светлинна вълна от Налл го избута назад, по-далеч от самата Даника. „ Ти наистина си глупава! При това си и напаст по-лоша дори и от него!” – Налл, яростно заби мислите си в нея, така, че чак я заболя.
    - Какви ги… 
   „ Чрез енергия, глупачке!” – развилня се отново той.
   - Гледай ти…- мазният, стържещ глас на Куртан изпълни пространството. – Не мога да определя ти нисше хапване ли си или висше блюдо?
 Бездънните му ями се впиха в Даника.
   - Ще ти приседна, докато пиеш! – му отвърна ядосано тя. Вампери! Висши! Все тая – всеки я мачкаше! Не можеха ли да пият и да се приключва…Глупавите им игри не ги търпеше. А глупавият Висш, направо и беше разбъркал енергията с последните си думи.
   - Не можеш ли поне веднъж да направиш това, което ти се казва! – изрева и Налл. Той се опитваше незабелязано да се добере до нея и помръдваше едва-едва, като се надяваше, че вамперите ще са заети да гледат нея, а не това, което той правеше.
   - Ще те изпия с наслада! – изрева и, смеейки се Куртан, но дори и не успя да впие чернотата на погледа си в нейната сърцевина, защото силната златиста светлина го отхвърли и опърли краищата на тъмната му мантия. Чу се гръм, тътен и светлинен цветен поток се изсипа върху всички. Даника беше закрила лицето си, заслепена от струята енергия. Когато погледна пред нея се рееха Емануил, Рафаил и Мага с още няколко други Висши, които тя не познаваше.
   - Мисля, че висшето ми жреческо чувство е в тройна дилема. – напевният глас на Емил сякаш накара всичко наоколо да затихне. - Чудя се дали да ви спасявам един от друг…- погледът му обходи Натаниелл и нея, а после се прехвърли към вамперите, - или да спасявам тях от вас.
   - Каза тройна дилема! Коя е третата алтернатива? – попита с любопитство Рафаил. Той се държеше все така спокойно, сякаш всички са седнали на общ пир и е нещо напълно нормално да се шегува със ситуацията. – Дължиш ми го! Все пак само след няколко мига, настъпва времето на моят празник!
Висшият жрец на Аурис въздъхна възмутено, но отвърна:
   - Третото е, да изчакаме да видим дали те или онези пиявици отсреща ще са с повече загуби. 
   - Ама знаеш как да се забавляваш! Включвай ме по-често и мен. – разсмя се Рафаил, но погледът, който хвърли към вамперите беше студен и пълен със заплаха.
   - Мисля, че ,драги ми родни, ще разбереш отговора само след миг… - прокънтя гласът на Мага. В този момент един от воините –вампери се опита да изпие Даника. Тя за пръв път не усети отмала, а нещо като дразнещо гъделичкане. В нея се надигна вълна от енергия готова да залее нападателя, но друг я изпревари. Налл беше събрал последните си енергийни запаси и удари с пълна сила натрапника. 
   - Този е свършен! – подхвърли Рафаил. 
Хиляди искри избухнаха и сякаш наглият вампер се пръсна на парчета енергия – малки разноцветни частици от светлинки. Една от тях светеше ярко и лазурно и тиха напевна песен зазвънтя в пространството.
   - Саая! 
   - Зини!
Гласовете на  Даника и Мага се сляха. Силен гръм разтърси Вамперската земя,куполът се разтвори и лъч сребърно бяла светлина се стрелна към тях.
„ Ще се преродим, когато му дойде времето!” – мъжки глас изпълни пространството, а малката лазурна светлинка се спря пред лицето на Мага, завъртя се и се чу пукот: 
„ Прости ми!”, а след това, кацна на дланта на Даника, заискря и едно „ Пази се, сестрице!” беше последното преди светлинката да се слее с лъча. Само миг и всичко възвърна предишното си състояние, но с вампер по-малко в редиците на Куртан.Аромат на тамянна смола се разнесе наоколо.
 

Следва.

*************************************************************************************************************

Речник и обяснителни бележки:

Различните цветове на аурите са равносилни на уроците от преражданията или изпитанията в историята.

Като времетраене безбрежността може да се равнява на едно денонощие.

Дворът на Аурис и Земите на Айда не са горе и долу...По-скоро две страни на една монета.

Куртан*, Курта,  Курти, Курте, Куртел, Куртин, Курто – българско неславянско име, срещало се през 16-17 в. като Курд, Курт. (ЙЗ-БИ,стр.189-190),(ВС-КПАБ,стр.263) Пряк етимологичен паралел с осетинското иронско kъurd, дигорско kurd – ковач, Kurdalagon – митичен бог-ковач. В.Абаев свързва курт с арменското krak – огнище, огън. Но по-вероятна връзка с осетниското kыrd/kærd – пещ, огнище. (ОРС) Аналогично в старобългарски крада, санскрит kurdayati, иранското kыre, немски hauri, herd, келтски hyrr, славянски (руски) курить – гори, пуши, огнище. (VS-ETD) Друга възможност е връзка с осетинското kurd – удар, kærd – трясък. (ВМ-ОЭ-1-3,стр.70) Аналогично на кова – удрям.

Евелин - „Жизнена сила“ е едното значение на това красиво име с еврейски произход, но според някои името произхожда от бретонското Авалин, образувано от Авел – „дихание“. Напомня на популярните в цял свят Ева и Евита.

*Зиновия –Зевсова сила. Родени от Божествената сила.  Благочестива и живееща по волята на Бог, поддръжница на този, когото обича и за който е готова да даде целият си живот.

*Аурата излъчва енергия, съдържаща информация за личността на човека, за начина му на живот, за мислите и чувствата. С учудваща точност аурата отразява  умственото, физическо и духовно здраве. Според специалисти изучаващи индивидуалните характеристики на човешката аура - нейната форма, големина, плътност, цветова палитра - зависят от степента на развитие на конкретния човек.
(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата, както и от различен вид литература)

**Вампер – енергийни вампири, изпиващи цветната аура. Производно от вамп и енергия. Претопяващи…

***Аида е етиопска принцеса, държана в плен в Египет, която се жертва за народа си. Тя е главна героиня в едноименната опера на Джузепе Верди. По думите на либретиста на операта името би трябвало да звучи Аита, но за благозвучие е променено на Аида. Според една теория името е сродно на арабското Айда със значение ** ‘посетител, възвръщащ се’. Според друга, идва от френски и означава ‘помощник’. Според трета означава ‘щастлива’ на италиански.

****Налл, съкратено от Натаниелл -    i'el/il - Бог (иврит). или светлина, огрян от Божия светлина -  Габриел, Даниел, Емануил, Михаил, Натаниел, Рафаил, както и Илия, Елисавета са примери за намесата на старозаветния Бог в имената. Подобно на "слав" в славянските имена, "ил" е най-често срещаната частица в имената идващи от иврит.

*****Тамянът (на арабски: лубан) е ароматната смола, стичаща се от кората на дърветата от род Boswellia. Тя се използва за производство на обреден тамян, но също така в парфюмерията и козметиката.(използвани са материали и информация от  уикипедия и статии из мрежата)

Огнища на Яснотата – вид  ритуални огнища , в които гори виолетово-син пламък. В тях Висшите ауристи могат да разгледат как някой е преминал изпитанието или какво става в останалите куполи.

Сълза* - Вид сфера, свободно носеща се из Сияйното пространство, в която се намират покоите на Висшите ауристи.

Налл(Натаниелл*) – аурист – висше ниво с виолетово-синьо сияние и силна дарба да изчиства аури.

Даника – средна аура – за един живот е преминала три нива – а  това е неправилно. Счита се, че се опитва да се изкачи без право на това до висините на Аура – светът на Висшите ауристи.