Aut bene
Чета това, което се пише тук.
И чета онова, което не се пише тук.
Хубаво е, че се пише.
И тук, и не тук.
Затова реших да споделя.
AUT BENE AUT NIHIL
Добро или нищо! Така ли трябва да е дори за живите?
Много хора не знаят, че това е значело нещо добро, не е мълчаливо проклятие, както обиковено се възприема днес. Щом нищо добро не можеш да кажеш да мъртвия, по-добре мълчи. Така изглежда. Сега най-говорливи са привържениците на политическите трупове. Защото лягат на десен хълбок и мислят, че в тях е дясното. Обърнатт ли нощем наляво - леви са станали. Водовъртежът на съня им причинява представи, които те не могат да обоснват, ако не са политически зависими. Просто ги сърби ту отряво, ту отдясно.
Но има и такива, които не страдат от такива сърбежи. За тях написах следното:
AUT BENE AUT NIHIL
Добро или нищо! Така ли трябва да е дори за живите?
Може би не трябваше да звучи така.
Но е по-добре от нищо.
В „На изток от рая“ Стайнбек пише: „За урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си... За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост.“ И Ботев е стигнал до заключението, че нормалните у нас смятат за луди.
Така е. Тъжна истина. Като студент трудно схващах общото между правото и ценностната система. Имах отлична преподавателка, тя цяла монография беше написала на тази тема, аз четях, но не схващах напълно. Правото ценност ли е? Или ценностите са право? Кога едното се превръща в другото и кое от тях предхожда? Искайки да наложи върховенството на закона като общностна ценност, Европейският съюз признава, че той сега не е такава, или се опитва да насади морал у европейците чрез нормативната сила на правото? Може ли съвестта да стане императив?
Не съм сигурен кое принуждава българина да лъже, краде, мародерства, да не спазва никакво приличие на обществени места и като цяло да се опитва непрекъснато да заобикаля правилата, изразявайки откровено и простащно пренебрежение към достойнството на другия, на различния, на групите от хора. Има нещо саморазрушително в това; но съчетано с наивната гордост, че стоиш над реда, че му се противопоставяш със силата на своята хитрост и сила, че в крайна сметка няма начин да няма начин, когато нарушенията са ценност. Виж, защо нарушението се смята за ценност и каква точно ценност е това – трудно мога да отговоря, струва ми се тежка психическа и социологическа задача.
Изумявам се от изобретателността на българина да търси способи за противодействие срещу нравите, възприемани от обществото за нормални. Той винаги е нащрек да не сгази лука, но не му пука, когато настъпи закона. Не само заради шопската вяра, че той е врата у поле, а най-вече заради стремежа да надделее в борбата на честта за утвърждаване на някакви социални порядки. Нашенецът живее според правилата на собствената си егоистична конституция и няма начин да бъде убеден, че съществува друга, наричана основен закон, с който трябва да се съобразяваме всички. Изобщо, възприятието за държава е сведено до получаване на някакви помощи, блага и до възможността да я ругаеш безнаказано, в това число и всичко морални тъпанари, вярващи в нея.
В условията на демокрация, колкото и гротескно да звучи тази дума в днешните условия, проявите на откровен побой над нормалността се срещат особено често, натрапчиво, демонстративно, хулигански. Качете се в автобуса и вижте поведението и на млади, и на стари, блъскането, ругатните, облеклото, пиянството, запазването на места, липсата на контрол за непродупчени билети, откровеното, зловещо надсмиване над реда, същият, който уж е създаден да брани интереса на мнозинството от този на малцинството. Няма такова нещо като равноправен ред в държава, похитена от малцина и посветена, сведена и унижена да ги брани от мнозина.
Един писател наскоро шумно обяви, че няма никакво намерение да протестира, защото недоволните на улиците и по площадите не казвали какво ще стане след това. Послето било по-важно от сегато, така схванах тезата му. Нека така да си мисли, има си аргументи, макар и всички те да са неправилни. Ние сме господари само на настоящето. Ако то не ни удовлетворява, длъжни сме да въстанем, за да запазим достойнството си и правото на промяна. Не знаем какво ще стане след това. После може и да няма, защото то не зависи само от нас. Но „днес“ – това сме ние. И колкото повече се опитваме да променим текущото в обществена полза, толкова повече са вероятностите утрето да е по-хубаво, по-човешко, по-честно и щастливо.
© Пантократър Челеби All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Георги, това не е за теб. Коментирам писаното от Челеби, и към него се обръщам. Не знам за какви обиди говориш ти, но аз говоря за идиотите, които уж ни управляват. Вдетинените глупаци, които са прочели пет книги в живота си, и създават “култура” са такива като Слави, и помощника му Иво. (Последният е чел повече, но какво от това.) Така, че не знам в какво се припознавате ти и останалите, но то няма връзка с писаното от мен.
-
Бая обидно, Петър, се изказваш!
Изтрих си бая дълъг коментар, няма смисъл просто от диалог с хора, които се имат за над... Над какво е въпросът?
Но лично се чувствам засегнат, а обидите уж не се толерират, а бая хора май са като мен тук!...
И между другото, в реала бая пот съм хвърлил в търсене на правда и справедливост и то, най-често, не за лична такава.
А колко книги съм прочел? Над 5 са. С между 100 и 200 страници на час, не веднъж тази бройка съм я прехвърлял само за 1 ден.
Айде, това беше от мен, но не е хубаво, пак повтарям, да се хвърлят обиди, без покритие! Та дори и елементарно да е... -
Прочетох внимателно и двата ти коментара, Челеби. Споделям твоето мнение. Идиоти се мъчат да ни убедят, че сме идиоти. Почти са успели. Вдетинени глупаци, прочели (и не разбрали) пет книги в живота си произвеждат “култура.” И си вярват, и ги четат и аплодират дори. Утре започва от днес, а нямаме вчера, понеже онзи ден сме чакали утрето да промени днес. Тъжно.
-
Освен това това са общовалидни характеристики, не само за българите.
Е.Станев го е казал - в опитите си да се надскачаме с другите нации и народности, сами си режем клона. Така го разбирам в по-широк план отнесена сентенцията му. -
Говорейки за българина, който все търси начини да шмекерува, заобиколи, избяга, прецака, преебе, надцака, заебе, изкяри, измародерства, предаде, и други грозни думи, се сещам за “Антихрист” от Е.Станев:
“Сами рушахме своята скиния, подготвяйки ново робство от чужди.”
Той го е казал по-добре от Стаинбек. Превърне ли се изрода в нормален, ебана ни е майката. Без извинение. -
Хареса ми позитивността, особено в края. Ако “нихил” се превежда като “нищо”, отричането не води до нищо добро.
-
Наляво, надясно(според времето) - другите народи се чудят защо мъжете ни се чешат по някои места, докато разговарят. Странно им е някак. Веднъж трябваше да отговарям на един такъв въпрос, но тогава не успях да измисля достатъчно аргументиран отговор. Интересно, сега като прочетох статията, разбрах че има такъв. Усещането, че нещо липсва и трябва да се намери веднага, създава дискомфорт, дори и у най-мъжествените. Затова нека бъдем по-благосклонни към страхливците и да не воюваме с тях, а да се борим за щастието си. Аз не виждам нещо нередно в статията, напротив, много истини са казани - сурово, но по-добре така, отколкото заобикаляйки ги. Не сме политици, все пак и слава Богу.
-
Моля аудиторията да ме извини за накърненото самочувствие. Ни съм искал да коментирате, защото не съм писал до никого от вас лично. Не ви смятам за глупави, Мариана, иначе нямаше да бъда тук - развитият социализъм е съвременният капитализъм, ако изключим здравеопазването. Но ще се махна, Пепи, щом смяташ, че държаватата и църквата са институции - прочети Конституцията на Република България и ще схванеш, че не е така. Можеш да започнеш и с Джон Лок или по-добре с Платон. И ако разлистиш внимателно Библията, ще видиш, че там не се споменава за църкви, камо ли институционални. Йок, Георги, не те знам какво слушаш, но от написаното не разбирам и какво четеш. Дали ще сме същите, Ирен, зависи от днес. Не от утре - това исках да кажа. Не съм тук, за да ви буня или - да не дава Господ - да ви убеждавам. Не се занимавам с политика. Реших да споделя какво мисля. И сгреших. Бъдете здрави. Изчезвам. И - както виждате, пиша, не протестирам. Това е едно и също, ако може да се каже това тук.
-
С робия промяна, йок!
Това беше относно творбата.
А сега да допълня - не е гот да даваш характеристики на хора, за които нямаш никаква информация. И не е гот да се нахвърляш срещу мнения, които не са в синхрон с твоите. Не забравяй, че в публичното пространство единствено диктаторите, дори и да пръднат, печелят аплодисменти.
Ние не сме още дорасли за това ниво, тъй, че и критика има.
А сега да не кажеш, че слушам само Азис и четя до ниво, комикси, ще те аплодирам, за да се застраховам един вид 😋 -
Пълно е в мрежата с такива анонимни като тебе - влизаш и с първото си "произведение" не само че блясваш политически, но и категоризираш потребителите.
И още нещо: не, държавата не сме ние! Държавата е институция, както и Църквата. Споменавам и Църквата, защото официално сме източно-православна християнска държава.
и 3-то, но не на последно място: съгласна съм с Ирен.
Какво искаш да коментираме? Да ти пляскаме с ръце и крака ли?
Пишело ти се, писал си.
Поздравления! -
Протестираме, сваляме правителство, предсрочни избори и ...ах... избрахме пак същите. В това ли е смисълът? Вярно! Като в тоалетната!
Приятна вечер! Не съм против мислещите протестиращи.
-
Не убеждавам. Не проповядвам. И сгреших думата въставам. И други думи са сгрешени в статията. Аз лично смятам за важно написаното, а не издуманото - който се вглежда в дървото, не вижда гората. Не прочетох нищо смислено в коментарите. Съжалявам. Бъдете себе си. Но когато човек ходи до тоалетната, не мисли какво ще е после. Просто го прави, нали? Защото трябва. Така е и с протестите. Трябва да се прочистим, стига сме яли дръвцето (или жабетата). Това исках да кажа. Може и да не съм прав. Послужих със със Стайнбек в подкрепа. Не се получи. Тук хората очевидно четат събраните съчинения на Живков, Ф. Димитров, Беров, Виденов, Костов, Сакскобурготски, Станишев, Орешарски и Борисов. Никой от тях няма да стане Нобелов лауреат. За разлика от Стайнбек. Или и той е бил комунист?
-
"...понеже всеки е нормален за себе си..." и понеже всеки е прав за себе си, а също така всеки разбира толкова, на колкото е способен... та за това не ми се задълбава в разсъжденията.Но пък ще споделя, че понякога много ми се иска да мога да мина с една анкета покрай всички протестиращи и да задам само едни въпрос, а именно " Ти гласуваш ли?" Защото все пак, само да знаем, че нещо не ни харесва не е достатъчно, би трябвало и да имама човек някаква визия, какво и как би искал да бъде променено. Иначе само тропаме с крак, като недоволни деца.
-
На мен този текст ми хареса, а темата е много дълбока и обширна....Да, "днес", това сме ние. И ние сме държавата. И ако искаме да не ни е срам от самите нас, от децата и предците ни, е време да запретнем ръкави! В правилната посока....Историята има една уникална способност- способността да се повтаря! Само дето на ни е дадено да се изкъпем в една река повече от един път! Но! Грамотният човек винаги ще отсее нюансите...Лично аз открай време смятам, че отговорите на въпросите днес, се намират пред очите ни. Толкова дълъг е пътят ни, толкова богат... Нужен е само верният прочит!
-
"утрето, послето, сегато..." въЗстанем?
от тия кембълизми ми е писнало, това оригиналничене ми идва в повече!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Вече схванах.
Дължа ти в случая извинение!
Всичко хубаво от мен.