Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведенията беше толкова тиха, че едва-едва се чуваше. Идваше краят на лятото – безпощадно, неуловимо, като първите бръчки на старостта. Ала все още бе лято, все още цветовете цъфтяха ярки и жените носеха прозрачни и ефирни рокли, а мъжете пълнеха погледите си с тяхната красота и оставаха недопълнени.
Звукът на тамбура удари страстно в напечените плочи на дремещата улица. Звукът беше прекрасен, жив и пълен с любов, която прелиташе пеперудно над коктейлите и колите наблизо. Тихата музика в заведението, в което седяхме, спря. Приятелят ми погледна въпросително минаващата сервитьорка.
- Изключваме я, докато Август свири – поясни с усмивка тя.
Затърсих с поглед музиканта. Възрастен мъж с притворени очи ...