АВЛИГИ
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непроходимото, из храсталака се пренесоха да се крият и да живеят, и бездомни кучета, и лисици, и белки, а горе из клонаците се пренесе птичият свят, от врабчета, косове, синигери, славеи, гривеци и какво ли не.
Прелитаха, цвърчаха, писукаха, пееха!
Притихваха със залезът и започваха пак с изгрева!
Дивен свят!
Последни дойдоха авлигите!
Плашливи, страхливи, но чудно красиви!
Тяло, жълто, като че изваяно от злато, а криле в черно.
Разперят ли ги, сякаш слънце под тях грее! ...