Авторът винаги има право
(15)
Нисък и низък
Мила Мария,
Права си, че в този стих съм една различна Искра-иронична, язвителна. Съзнавам, че той се откроява в стихосбирката като черна овца сред бяло стадо. Или по-скоро като черна въшка на бяло чело.
Историята е неприятна за гълтане, чак блудкава, но щом ме питаш, ще ти я разкажа,мила.
Всичко започна през пролетта на 2002, една от най-трудните и най-страшните ми години в Испания. Повече от две години бях в „нелегалност“, разделена от децата си. Всички мои приятели вече имаха разрешително за работа, само аз стисках зъби и чаках...и аз не знаех какво, но това е друга тема. Точно тогава в Мадрид пристигна и Божидар, синът на моя братовчедка...
Всичко стана изведнъж, както често става тук. Три дни преди това майка ми се обади, че му е дала телефонния ми номер и че автобусът тръгва от София. Няма може ли, не може ле, удобно ли, не е ли, имаш ли време, нямаш ли, това са глезотии за европейците, ние сме си наши хора. „Близък роднина, Искре, най- ...